Стихотворенията от моята лична алея на славата

 

Точно след две седмици, на 3.10.17, ще бъде награждаването на 34 Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”. Преди самата церемония лауреати от предишни години ще четат стихотворенията, за които са били отличени, а също и свои нови неща. Ето я програмата тук.
По този повод се разрових в сайта на конкурса, да видя какво ще трябва да кажа публично. Там година по година може да се види кой е бил в жури, кой е бил на първо, второ, трето място.
За отличените няма информация, само за наградените. Аз си спомням само една година, може би 1990 – в Профсъюзния дом рецитирах „Качете Добротата на мотор…” и после Орлин Дянков и Робърт Леви дойдоха и ми казаха: „Ние сме двама нежни хипари и идваме да те целунем.”
Това е една от най-ценните особености на конкурса – че той отглежда поети и приятели. Като участваш няколко години поред и срещаш други човечета като теб, виждаш, че не си сам, усещаш как се променя писането им, и всъщност неусетно се очертават тенденции и литературни поколения. Хубаво е много.
Ето я моята лична алея на славата.

1989, Втора награда
Мария Донева
Стара Загора, 1974 г.

* * *
Пътищата са премазани
и посоките се скриха.
Който страда, е наказан,
който лъже, пише стихове.

И небето се отвори,
ала никой не повярва.
Не погледнахме нагоре.
А пък ангели ни трябваха.

И дъгата разкривена
си превиваше гръбнака.
От смеха си уморена,
аз усмивката си чакам.

 

Отличие, 1990
***
Качете Добротата на мотор,
сложете й една червена каска.
И нека въобще да не говори
следобед сънищата ви да стряска.

И нека да не е като принцеса,
да не е задължително красива.
Да има за другари едри песове
и да пищи от ябълки червиви.

Тя нека да е весела и тънка,
със кожен панталон и със сафари.
И ще я заобичат всички пънкове,
ще я целуват нежните хипари,

девойките на нея ще приличат.
Да си добър ще стане много модно.
Открийте Добротата във момиче
и го пуснете да греши свободно.

 

Втора награда, 1993
Мария ДОНЕВА
Стара Загора, 1974 г.

* * *

Тъгата предизвиква щастие
и мога да се смея хубаво.
Тъгата е кристална чаша
и локва със вода за гълъби.

Тъгата ме гримира в банята,
замислено ми глади ризата.
Тъгата е сребриста сянка,
с която привечер излизам.

Тъгата не танцува. Розите –
поглежда ги и ги изхвърля.
Тъгата е едно докосване,
което няма да се върне.

 

1994, Първа награда
Мария ДОНЕВА
Стара Загора, 1974 г.

ПЛАЧ И ТЪГА И МОЛБА ЗА МЪГЛА

Вятърът навяваше тъга,
трупаше пред праговете преспи.
Кучета се ровеха в снега
и четяха мокри, мазни вестници.

Пейките, сковани от студа,
никого не чакаха във парка.
Стъпките замесваха следа.
В кишата се давеха угарки.

Плачеха трамвайните стъкла
и сълзите им грижливо триех.
Мислех и се молех за мъгла –
да смекчи, да кротне, да укрие.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s