Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова,
изнемогващ за докосване,
ферментиращ, захаросан,
очарован и разнежен,
хрускав, ментов и крайбрежен,
гали те и те разсмива
август, който си отива.
Мария Донева
Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова,
изнемогващ за докосване,
ферментиращ, захаросан,
очарован и разнежен,
хрускав, ментов и крайбрежен,
гали те и те разсмива
август, който си отива.
Мария Донева 
Имам процедурно предложение – нека първо дойде да му се порадваме, и чак след това да си ходи, може ли, донна?
Нека дойде, нека дойде… 🙂
Чудесно си го описала….образно и колоритно!
казвам каквото виждам, нямам никакви заслуги 🙂
Образно и… калорично също 🙂
🙂
иска ми се нещо да ти пиша
само миг и… няколко минути
буден ще съм и игрив все още;
даже част от мен да е притихнала
и да се диви, и да се чуди
как да ти прошепне лека нощ…
В леглото сгушена, нощта
си мисли мъркащи неща,
кротува си съвсем самичка.
Над нея – мигащи звездички.
Щурци, трева, светулки дребни…
Нощта е тиха като бебе,
във меки пелени от мрак.
Тя диша бавно. Бутва с крак
една заспала пеперуда.
Притихва – не, не се събуди.
На стрък трева я залюлява.
Нощта така се заиграва,
че без да иска се разсънва.
А после на небето звънва
като изпусната стотинка
и слънцето.
уф, че хубаво :))
Много ми е актуално точно това ти стихотворение. Ех, Мария, колко е хубаво да препрочитам блога ти с тих неделен възторг.
едно такова уютничко, без дразнещи изненади 🙂
Ах, Мария, колко е приятно да чете човек неделно сутрин стиховете ти – ухаещи, упойващи, с предчувствие за края на лятото. Но най-хубаво е, че стиховете ти пораждат желание за творчество и се получава поетичен джемсешън, с тези, които го могат, естествено. Ние, почитателите на изящната словесност, ще стоим настрана и само ще слушаме с всичките си сетива. Честит първи август!
ЛЯТОТОЛЯТОТОЛЯТОТО