Златни ангели,
накацали по клоните,
светлината прозира през тях,
въздухът – бистър,
а няма кого да прегърна.
Златни ангели
6
Monthly Archives: април 2011
Котешко с билки
Отивам някъде, ама не казвам къде. То си е моя работа.
За всеки случай съм с изкуствен нос.
То кое ли ми е естествено…
Ох, папараци навсякъде… Аз съвсем непринудено и случайно си минавах…
Ти как мислиш, какво може да се скрие в магданоз?
И в джоджен.
Нови зайци
Има и едни овчици за Дрийми.
И мисля да спра за сега с лепенето, че вече всичко ми лепне за всичко.
🙂
Смиряване на духа (друг път)
Аз си бях решила да изляза и да чистя около блока, даже си бях набелязала какво точно ще направя и от къде ще започна.
Ама кой предишната нощ да стои буден до три и половина и да копнее за непостижимото?
Успах се, станах в 10,30, облякох едни джинси и един стар пуловер на Иво, грабнах найлонови ръкавици и един черен чувал и храбро, скок-поскок, се запътих към боклучището.
Което би могло да бъде градинка, в един идеален свят.
Тя, пролетта, си знае работата, поникнала трева, косата й лъскава, на вълни. Цъфнал тъжък, кадънки, мисир-минешка. В храстите – боклук – тежък, дъхав, органичен, неорганичен, всякакъв! При толкова изхвърлени презервативи, да се чудиш от къде се раждат нови и нови хора, мятащи боклуци през терасите…
Чистя си аз, пълня чувала с торби, чашки, стиропор и други люспи на цивилизацията, изсипвам го във варела, и пак, и пак. И чакам да усетя смирение.
Седми април
Вървим си снощи с майка ми към къщи, и минаваме край няколко човека, които видимо също като нас излизат от театъра. Разпознавам в компанията една учителка по български от града. И тя ме познава. Казва ми:
– Мария? Ти нали имаш една поема за зъба? Ето това е мъжът ми, той е зъболекар, ако я знаеш, ще му я кажеш ли? Седми април е, той има празник днес…
Кой би могъл да откаже на такава молба?! Изрецитирах им всичко веднага, на място, изразително и с чувство.
Празник е все пак!
Впрочем, хубаво, че човекът се случи зъболекар, а не гинеколог.
🙂
Лебеди мои!
Снимка преди да заминат към пощата.
🙂
И казах аз: Да бъде тигър на райета!
И (тигърът), като каза, рече: Хм.
Честит рожден ден, блогче!
Хоп! – и една година минала.
🙂
На мен много ми харесва да си имам този блог
и се радвам, че Ан ме накара да го направя :)))
Пазар
Нали е вече пролет,
защо ми е студено?
Лалетата наболи –
с муцунки зачервени.
Неоново-блестящи
са първите салати.
Прозрачни и изящни
пластмасови домати.
Наръсените плочи
тъмнеят и не съхнат.
Копнея да изскоча
от дрехата си връхна.
Да стъпя на череша,
да сдъвча топла вишна.
Да купя нужно нещо,
плюс няколко излишни.
Плюс розово мушкато
от бабичка с елече.
Ела си, мило лято,
да спра да зъзна вече!
Заешки саксии
Необходими материали: саксии, зайци и добро настроение.
Първата я направих вчера в блестящо състояние на духа, и стана лесно, бързо и хубаво.
Днес съм тъжна и лепилото не лепи, ушите на зайчетата клюмат и нослетата им не потрепват правилно.
Да видим като изсъхне лакът дали тъгата ще личи под него.
Следващото да се чете буквално:
Щастлива съм.
Причината е висока почти метър и двайсет. Има я на снимка тук.
Днес се запознахме и денят ми е прекрасен.
Благодаря!!! 🙂
Батальонът се строява за последен път
Тутакси си намериха осиновители и се разбягаха.
🙂
Утеши се сам
От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…
На снимките – Жоао и Силвия Плат.
Мария Донева 