Нещо толкова интимно, животинско, човешко, духовно, върховно.
Да си майка. Или пък да не си.
Дълбоко и тайно, и се вижда от всеки. И те определя.
Книгата „Възможните майки” е за това. Написана е от жени, които разказват свои преживявания и усещания, свързани с темата.
Когато Емилия Миразчийска ми писа и ме покани да се включа, аз не разбрах много за какво става дума. Тя самата беше въодушевена и делова едновременно, а това е привлекателно за мен, защото усещам, че имам насреща си човек, който има идеи и знае как да ги постигне, и да увлече другите със себе си. Затова приех.
Написах един почти срамно откровен текст, а после за сол и захар – две смешки, които излязоха първо тук, а после влязоха и в книгата.
И зачаках да излезе.
И ето я.

Има списък с имената на авторките, но не се знае кой текст от кого е писан. Това е обяснимо – при толкова лични, понякога тъжни, споделяния, но и много дразнещоооооооооооо! Искам да разбера какво са казали някои от моите познати, които открих в списъка. Искам да разбера кой е написал това или онова, което ми е толкова близко, че все едно е казано от мен, но по-добре.

Любими са ми тези разкази, в които има усмивка.
🙂