С поглед в грядущето впит,
рошав, сънен, неумит,
Тошко рязко се надига.
До възглавето му – книга.
Тя – на корабна тематика.
Чрез мисловна акробатика
Тошко прави физзарядка.
Дава си почивка кратка
да попуши на терасата.
Със лула (това е класата).
После пише презентация.
Бачка като роб в плантация.
После ме наглежда в чата.
Още работа отмята.
Пуши. Хапва. Пуши. Пише.
Вдиш-издиш. Но нещо свише
му потупва леко челото –
Ало! Вчера бе неделята.
Преполвихме понеделника.
Тодоре, на тебе делника –
168 часов!
Спри се! Ти не си пластмасов!
Моля те, съобразявай се
и със мярка престаравай се!
Спри с таз работа проклета!
Отиди с Мария в Кмета!
Там една пасхална бира
в този миг от студ умира.
Вече пържат се картофките!
Спри за малко подготовките!
Месец цял до фестивала.
Има време до финала.
Има време до финала.