Аз си бях решила да изляза и да чистя около блока, даже си бях набелязала какво точно ще направя и от къде ще започна.
Ама кой предишната нощ да стои буден до три и половина и да копнее за непостижимото?
Успах се, станах в 10,30, облякох едни джинси и един стар пуловер на Иво, грабнах найлонови ръкавици и един черен чувал и храбро, скок-поскок, се запътих към боклучището.
Което би могло да бъде градинка, в един идеален свят.
Тя, пролетта, си знае работата, поникнала трева, косата й лъскава, на вълни. Цъфнал тъжък, кадънки, мисир-минешка. В храстите – боклук – тежък, дъхав, органичен, неорганичен, всякакъв! При толкова изхвърлени презервативи, да се чудиш от къде се раждат нови и нови хора, мятащи боклуци през терасите…
Чистя си аз, пълня чувала с торби, чашки, стиропор и други люспи на цивилизацията, изсипвам го във варела, и пак, и пак. И чакам да усетя смирение.

Има още →

Нали е вече пролет,
защо ми е студено?
Лалетата наболи –
с муцунки зачервени.

Неоново-блестящи
са първите салати.
Прозрачни и изящни
пластмасови домати.

Наръсените плочи
тъмнеят и не съхнат.
Копнея да изскоча
от дрехата си връхна.

Да стъпя на череша,
да сдъвча топла вишна.
Да купя нужно нещо,
плюс няколко излишни.

Плюс розово мушкато
от бабичка с елече.
Ела си, мило лято,
да спра да зъзна вече!

На 20 март Нева ми писа:

„Завчера седнах, поогледах се, извадих най-хубавата картичка, преписах ти адреса от тефтерчето, лепнах марка и взех да пиша. Писах, писах, изписах всичко до ръбчетата. Почетох книга, помислих, попих кафе. Станах, пъхнах картичката в джоба и взех да се оглеждам за красивите червени кутии, дето тук ги имат за пощенски – цилиндрични такива, топли. След половин час вървеж намерих. Бръкнах в джобето, картичката паднала. Ммм… Дано я вдигне някой досетлив и да я пъхне в някой червен цилиндър. Ако не, ще ти пратя друга. То и ако да, пак ще ти пратя друга… :)”

Вчера, на 30 март, си получих картичката!

Някой я вдигнал от земята, носил я в ръка до червената пощенска кутия и я пратил да дойде при мен.
Тук е мястото да ви кажа едно от стихотворенията на доктор Толев:

Във шубички и по елечета,
с ботушки и галоши –
гъмжило от добри човечета,
разбира се, и лоши.

По улиците плиска слънчице,
а зимата се бави.
Събирам радостта по зрънчице.
Тъй зимнина се прави!