Цъфнали сливи,
свежи, красиви.
Хилави джанки
в бели пижамки.
Весела круша
пее под душа.
Всичко се смее,
нищо не зрее.
Безотговорно
мястото дворно,
цялото в бяло
се заиграло
Никой не мисли
скапани мисли,
планове важни
многоетажни
никой не прави.
Всеки се бави,
само пчелите
бръмкат сърдити,
вечно ръцете
са им заети,
с мъхести вежди
всичко оглеждат,
шетат, подреждат,
с продукти зареждат,
малките нежни
дръвчета отглеждат.

Мръсницата пролет
отново ме кара да искам,
но без да ми каже какво.
Със пръстче в праха
ми пише загадъчни думи,
и вече не мога да спя,
а мисля за тях и гадая.
Запрята полите ми
и ме разсмива, когато
трябва да бъда съвсем достолепна и тежка.
Напива ме с дъжд
и ме кара да бъда различна
от вчера,
и вчера е вече далече.
Показва ми булчински рокли по всички дървета
и само със бременни булки ме среща, и пак ми се смее.
Разплаква ме вечер за блясък в очите мръсницата пролет
и всякак ме кара да искам да бъда щастлива.

Tea House (Чай във фабриката), София, „Бенковски“ 11

26.03. СЪБОТА, 20:00 – АНТОНИ ДОНЧЕВ – пиано; ВЕНЦИ БЛАГОЕВ – тромпет; МАРИНА ГОСПОДИНОВА – вокал; и специалното участие на МАРИЯ ДОНЕВА

Когато стане 8 вечерта, лампите в Чайната ще угаснат, микрофонът ще замълчи още по-дълбоко и столовете ще се скупчат около масите. Ще се приближим, колене до колене и рамене до рамене.
Тогава свещите ще трепнат едновременно. Чаят ще пари. Венци ще вдъхне живот на тромпета. Антони ще докосне клавишите. Марина ще се усмихне. Земята ще се завърти, спокойно, като насън, и музиката ще започне.
На Деня на земята – най-красивите джаз-стандарти, с български думи, без електричество, само пламък, музика и глас.

Местата са ограничени. Вход – 10 лева.

1.
Нека да е мрачно –
само да е пролет!
Пак дъждец се влачи
между клони голи.
В гълъбово сиво
глези се небето.
И ти се приспива,
и ти е добре. То,
пролетното време,
е гальовно, даже
слънцето щом вземе,
че не се покаже.

2.
То на първа среща
се държи студено
и поръчва нещо
ментово зелено.
То е много нежно,
тънко и прозрачно,
и във теб се вглежда
по особен начин.
Светва ти в очите,
с токчета ти траква,
все едно те пита –
Да? Какво очакваш?

🙂

Миналата седмица бях на конференция, също като възрастните хора. В София, в хотел „Хилтън”, дори имах да помисля за изказване, изобщо бях толкова важна, ах.

Идеята беше да се съберат различни хора, които се вълнуват от проблемите на образованието. Цялата инициатива се казва „Диалог за бъдещето” и изказванията са качени в нета, така че всеки може да ги чуе и да види хората, които говориха. Те бяха много и различни, някои пламенни и компетентни и очарователни, други по-спокойни.

Аз бих ви обърнала внимание да не пропуснете вълнуващите думи на Марин Бодаков.

Много съм доволна от вътрешното си тиктакане, защото виждам, че съм заковала приказките си точно на 10 минути (и 4 секунди).
Разбира се, размахвам ръце неудържимо.
Споменавам „Киров”, мили колеги от ПГЕА, липсвате ми.

„Ахил и клечката за зъби”

❀

Вече късно се стъмнява.
Сенките са светлосини.
Тъмното се утаява.
С две светулки се разминах.

А пък миналото лято
не видях дори едничка!
Някой ми ги е изпратил,
за да не вървя самичка.

Не че нещо… но добре е,
някой като те наглежда.
Буболечка – а изгрее
в тъмното, и го разрежда.

Това са луковици на четирилистни детелини.
Миналата година беше само едничка луковица,
днес реших да я събудя и да й сипя водичка,
и вместо една, намерих цяла шепа.

Дали работят?
🙂

Пролетта разлиства книги

на 22 март от 18 часа в РБ „Захарий Княжески“

Общото между двете книги е,

че те си имат красиви книжни тела,
издадени са от ИК „Жанет 45“,
и в тях дишат, плачат, смеят се
и живеят своя тайнствен живот стихотворения.
Стихотворения на квадрати и на райета,
на цветчета и на точки.
Поезия за хора и животни, за весели часове и тъжни минути.

Защо заедно?
За да имаме два пъти повече причини
да се съберем, да се усмихнем
и да празнуваме.

Вход: свободен

Жулиета Ангелова е тапицирала концертното изпълнение на тази песен с красиви кадри от Стара Загора.

И ето – Антони Дончев, Венци Благоев и Марина Господинова, „Водите на март“ и моят хубав град, на португалски и български.

По-хубаво и от крем-карамел.

Може да се види тук.

Такава малка, а пък пролет!
Че тя е вчерашна, а вече
подрежда облаците горе,
на вишните плете елечета.

Наглежда щъркелите как са,
сади цветя, лекува рани.
И обзавежда, донаглася,
макар че няма да остане.

Докато бях дете, живеех
на улица с табелки ясни.
Но в сряда, или пък в неделя,
без предизвестие пораснах.

Градът бе същият, и всички
места за срещи в него знаех.
Но нещо имаше различно,
на друго кухните ухаеха,

и други мисли се тълпяха
под свечерената му шапка.
Послушните деца мълчаха,
презрели, дъждовете капеха,

и всичко беше си на мястото,
измито, за да се хареса.
А аз примигнах и пораснах,
и до сега не знам къде съм.

Да отглеждаш дете.

Това е най-всепоглъщащото занимание. Дните отлитат еднообразни, но и пренаситени с малки изненади, постижения, поражения и загорели купички от алпака. Алпака е и нещо като вид антилопа, или май беше вид овца?

Когато се грижиш за дете, не ти остава време да провериш в речника. Алпаката остава за друг път, както и новата прическа, и срещата с колежката от Университета, дошла за ден в твоя град – ще е любопитно да се видите, но ще се наруши режимът на малкия, или пък има час за зъболекар, или нещо не е добре, а няма кой да го гледа. За друг път остава и кариерата на мама. Най-важно е детето.

Мама е важна.

Връщането на работа е много труден момент. Ако беше момент, щеше да е добре. Истината е, че това е мъчителен и дълъг процес на поставяне на граници между майката и детето. Биологичната, материална връзка е видима и успокояваща. След раждането коремът ми стана празен и необитаем като таван на изоставена къща. Когато спрях да кърмя, гърдите ми станаха ненужни. Ако някакви други хора, а не аз, се грижат за детето ми, разсмиват го, утешават го и го учат на разни неща, аз за какво съм?

Причува ти се гласът му, радостта от свободата рязко се сменя с паническа, болезнена ревност – то вече не ме обича.

Има още →

Животът не е само зайчета
и пеперуди, и трева,
но в личното ми земно крайче
преобладава все това –

минутите пълзят уверено
и с мравешка пъргавина,
изгубеното е намерено,
и всеки ден е новина,

която буди изумление.
Бонбони с привкус на тъга.
Без много хора покрай мен. И е
почти предпролетно сега,

с по-румен въздух между клоните.
А в пъпките – като писма
между съседните сезони –
мълчат нагънати листа.