Теменужки анемични 
се опитват да цъфтят
сред боклуци най-различни.
Пак е миризлив светът,

но сега ми домилява.
Виж го – кичи се с цветенца,
плахо се раззеленява.
Като някой опълченец

със неволите се бори
и зелен байрак надига.
И, като Радецки, пролет
изведнъж (без гръм) пристига.

*

Какви неща се намират в колекцията на Иван Драголов!  🙂

Този град е разположен в подножието на Голямата Поезия.
Пие изворната й вода и диша нейния светъл въздух.
Напролет от Голямата Поезия духва особен вятър, от който очите на хората светват, и апетитът им за живот се изостря.
През лятото Поезията дава прохлада, по склоновете й се препичат шарени билки и вглъбени змии се изтягат по каменистите й пътеки.
Наесен дъждовете са проливни. Светкавици от Поезия се отпечатват в зениците, водата попива чак до костите. В гардеробите на приличните граждани поникват странни мисли. Прозорците стават квадратни като куплети, а чадърите се докосват неловко при всяко разминаване.
А през зимата? Поезията пази в дълбоките си пещери по едно въгленче за всяко сърце.
Този град живее в подножието на Голямата Поезия.
Расте в полите й. Държи се за тях като малко дете. Напуска я и отново се връща към нея.
До върховете на Голямата Поезия се изкачват малцина. Едни си разбиват главите в сипеите й, други залесяват наранените й хълбоци с нежни фиданки.
Големи са, които са я покорили.
За нас, които живеем в подножието й, Поезията е дом и път.
Вода, хляб, шепа черни къпини. Възхищение, умора, радост.
За нас Поезията не е само дума.

Без звук, без глас
щом влезеш у вас
за миг, във покой,
светът става твой –

като капка вода,
като шал във студа
като час, като ден,
като остров зелен.

Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.

Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах

и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти…

Създавам моя мъж.
Издигам го наоколо.
Нощувам в мислите му,
гледам през очите му.
Строя го светъл и голям,
с отворени врати,
за да не го напусна лесно

Премиерата е точно след пет дни, на 2 март от 10 сутринта: „Между два стола” от Рей Куни в изпълнение на Постоянния театър.

В ролите: Антон Радков, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Христо Манолов, Страхил Драганов, Стойко Герджиков и Николай Деянов.

Културтерапевти: Тонка Димитрова, Роси Динчева и Димитрина Мирчева.
Режисьор: Мария Донева 🙂

Зрителите на комедията ще видят защо много хубаво не е на хубаво, или трогателните усилия на един добър мъж да прикрие истината за своето двуженство, за да не огорчи двете си красиви и чаровни възлюбени.

Страст, смях, недоразумения, мъжка солидарност, доблестни полицаи, бикове и крави, плюс несметни количества чукундур.

„Между два стола” ще се играе един-единствен път – на 2 март от 10 сутринта в залата за културтерапия в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево.

За презентацията е нужен JavaScript.

Чувствата са растения
с плодове без кора.
Избуяват
в опасния климат на думите
и узряват при допир.

Но нещо ти пречи?

Има начин!!!

Ела на представянето на книгата със стихове „Иначе казано“
на 23 февруари от 19:00 в галерия „Снежана“ на „Денкоглу“ 30
и там желанието ти ще се сбъдне!
Има още →

Отново си далеч от пролетта.
И нямаш ни една любовна мисъл.
Какво да си прикриват със листа
дърветата? И както ходиш кисел,

по миглите снежинки се лепят,
а къщите са бели като булки.
Не хора, а кокичета вървят –
със преспи върху шапки и качулки.

Палта дебели – топличко под тях.
Примижват замъглени очилата.
И вместо яд, на теб ти идва смях
от капката, полазила в яката.

И вместо в лед, снегът минава в кал –
кафява, сочна и мекосърдечна.
О, явно ти не си добре разбрал,
и пролетта не е съвсем далечна.

Нощ. Прожекторът изгрява.
Публиката дъх стаява
и на сцената излиза
с ризница, с корона, с риза,
старец, юноша и мъж,
слаб, всесилен, всемогъщ –
той. Артистът. В частност – Фори.
Щом започне да говори,
щом дори помръдне с вежда –
миг… и друг светът изглежда.
Щом примигне – пада здрач.
С остър ум като бръснач.
Чист и хладен като нож.
Нежен. Ако трябва – лош.
Вчера грозен, днес – красив.
Пламенен, а търпелив.
По-блестящ със всяка роля.
Демоничен. С твърда воля.
Точен и грижлив към словото.
Жив класик с очи за новото.
Сред тълпи от почитателки
музите са му приятелки.
Фаворит на Мелпомена.
Верен само на Елена.
Върши своята си работа –
да даде кураж на слабите,
да налее ум на властните,
да разсмее и нещастните
и света да забавлява.
Сцената се разширява,
в пушеците и мъглата,
под следача на луната
тук, за два вълшебни часа,
с поглед, дума, жест, гримаса
зрителите той повежда.
Смях, сълзи, любов, надежда,
във стомаха – пеперуди,
и тъга, и радост буди.
Със сърцата ни говори
той. Артистът.
В частност – Фори.

Честит рожден ден на чудесния актьор Христофор Недков!

🙂