
Джазът покани поезията на среща.
Тя прие.
JAP (Jazz And Poetry) – 6 ноември, 20 часа, Чайната.
София, ул. „Бенковски” 11
Марина Господинова – вокал
Мария Донева – поезия
Теодор Петков – пиано
Венцислав Благоев – тромпет
ще представят за пръв път пред софийска публика велики джаз-стандарти с текстове на български език
eдин концерт за есента, бурното време, мъртвите листа и нежния дъжд, тих като любов
Любо Денев за JAP
„Ето че и на български може да се пее jazzy. Марина показва как трябва на БГ да звучи jazz. БРАВО! Много енергия струи, виж как звучи българският език. Откритие! Тя ще го направи международен!!!!!!!!! Богата работа – пир по време на криза!”
Във кутия от обувки
и завити със хартия,
сред трошици от целувки
и искрици от магия,
те дискретно се протягат,
лъскат си огледалцата,
блясък и брокат си слагат
и примигват им сърцата.
Колко е ноември? Скоро
ще му се изниже краят.
Този шкаф ще се отвори,
лампите ще засияят.
Щом декември се разсъмне –
идва празник, свършва мракът.
С нетърпение, на тъмно,
старите играчки чакат.
🙂
Видях ги в Точица, само им добавих крачета от тел, за да са по-стройни и по-авторитетни.
Трябва със перо да галиш
всяка дума, всяка мисъл,
да я гледаш благодарен –
хубава, като изписана.
На прозореца отворен
като кацне – да не дишаш –
с дъх за да не я изплашиш
и със дъх да я запишеш.
Да я гледаш във очите
и почти да я отгатваш,
без да знаеш, щом отлитне,
ще ли долети обратно.
Мария
Целият подут от гордост,
бързал, уморен, без дъх,
той се връща, и ми носи
заловен на пътя плъх.
Друг път ми сервира жаба,
развълнуван и щастлив.
Просто думите са слаби
за възторга му игрив,
за вкуса на радостта му
от примъкнатата плячка.
Вчера охлюв гол ми хвана,
утре гущер ще довлачи.
Има още
Тази сутрин,
докато се къпех, видях,
че твоята четка за зъби
на моята нещо прошепна.
| Автор Мария, ТТ и Мариан | |
| събота, 20 октомври 2007 | |
| (диалог*) Мария: (15:03) Изпих една голяма водка и гледам телевизора, увита в одеяло. Отвътре ми е много кротко, не мисля да излизам, не помня нещо да ме е боляло. А щом не помня, няма как да уча. По-късно телевизора ще включа. ТТ: (15:47) |
Коледни са, понеже пайетите и бродерията им придават коледност.
А са сърца, понеже звездите са фрашкани с лъчи и много трудно се изрязват! 🙂
Следващите ще станат по-хубави. 🙂
Моят ангел е далече.
Гледа от високо
разни къщички, с човечета,
щъкащи наоколо.
Чакам го, заспивам после,
някой път сънувам.
Моят ангел е на гости.
Другаде нощува.
И понякога, по навик,
хвърля поглед само.
Той не ме е изоставил.
Но сега го няма.
И е малко по-студено,
с пет-шест нежни градуса.
Щом помисли си за мене,
ме полъхва радост.
Аз не искам да го губя –
пърхащ, неустроен,
моят личен много хубав
ангел неспокоен.
В театъра се търсеше превод на едни стихове, и като не можах да намеря – щрак! – и ги преведох.
Я!
Сега се чудя, дали да се пробвам в музиката… може и да мога, но като не съм опитвала преди – не зная.
Ако не си намеря цигулка, ще пробвам със скалпел.
Това е една от страхотните картички на Камелия, има още тук.
Той излезе сърдит, а навън вали сняг
и прозорците тракат със зъби.
Подранилият здрач смесва чая с коняк
и потропва с крака синкав гълъб.
Той излезе сърдит, а над хляба трепти
и ще капне ръждивата лампа.
Тишината виси като паяк крадлив
и изпива, каквото открадне.
Есента е меланхолна,
есента е тъжна днеска.
Май настива. Май е болна.
Даже с новата прическа
пак не се харесва. Сухо
клонче гърлото й дращи.
Някаква гугутка глуха
глупаво глава поклаща.
Вятърът подритва орех.
Всеки бърза по задачи.
Никой с нея не говори.
Иде й да се разплаче
и сълзите й са близко.
Иде й да се остриже.
Иска някой да я иска
и за нея да се грижи.
✿
Ето тук има още, в коментарите. Вчера бе чудесен ден.
Всеки ден прикотквам смисъла,
мамя го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи.
Давам му водичка, галя го.
А когато заръмжи –
значи съм заобикаляла
и съм писала лъжи.