Мария
Целият подут от гордост,
бързал, уморен, без дъх,
той се връща, и ми носи
заловен на пътя плъх.

Друг път ми сервира жаба,
развълнуван и щастлив.
Просто думите са слаби
за възторга му игрив,

за вкуса на радостта му
от примъкнатата плячка.
Вчера охлюв гол ми хвана,
утре гущер ще довлачи.

То така и подобава –
същество от мъжки род.
Ще му се да защитава,
да се бие на живот,

и на смърт дори, щом трябва,
и по-слабите да храни.
Иска му се да спасява.
Хвали се, щом има рани.

После ляга и заспива,
и насън преследва нещо.
И скимти, и се извива,
джавка, и му е горещо.

В храсти, в долове, в хралупи
влиза, диря уловил.
Боже, колко си ми глупав!
Боже, колко си ми мил!

ТТ
Сетне, с уморени лапи
край огнището прилегне.
Още има зъби, хапе –
ако някой ти посегне.

Па току заспи, сънува.
И на сън какво ли прави?
Може би на сън ловува,
с други песове се дави.

Попримърда, глухо лавне,
мускулите му се свиват.
Сетне пак задишва равно –
щом спокойно е, заспива.

Пази своя нрав на куче –
охранява и напада.
Нали на това е учен!
Кокал дай му за награда!

И по кучешки, без думи,
те обича и е предан.
Чака търпеливо, умно –
та дори да не е гледан.

И когато дойде време
да го скриеш до стобора,
ще си спомняш как е дремел,
но е пазил теб и двора.