Някой да обича лицето ти

15 август, Успение Богородично

Някой да те обича безрезервно, без съмнения, без остатък и без ресто.

Някой да те обича повече от себе си, през целия ти живот, от преди да се родиш, и винаги.

Някой винаги да те чака.

Някой да обича лицето ти.

Някой да ти е даден и да ти се полага, и да е само на тебе.

Мама.

На 15 август се празнува утоляването на тази нужда – от погалване и всеотдайна любов, която те намира и се излива върху теб, без значение дали си голям или малък, добър или лош.

На тази дата е Успение Богородично – денят, в който с най-жива радост майката на Христос си тръгва от земния свят, за да отиде в небесния и да се събере с детето си.

Горещ ден в средата на август, жътвено време. До този ден сламата става на жито, след него житото става на слама. Хлябът се пече и никой няма да остане гладен.

Ден на детското доверие, че някой следи за теб и те наглежда. Милосърдие и нежност, които преливат от сърцето на жена, и има за всеки. Най-добра, най-чиста, най-обичана – Мария.

Името има древноегипетски произход. Не може да се каже с абсолютна сигурност какво е означавало първоначално. Някои от възможните преводи са „море от горчивина“, „покорство“ и „тази, която желае дете“. Най-вероятно е обаче в Древен Египет името да е означавало „обичана“.

Истинското значение на името „Мария“ е „любов“.

Хората по цял свят наричат децата си с това име, и то звучи еднакво добре на повечето световни езици. Използват го дори и за мъже – кой не знае Райнер Мария Рилке, кой не е чувал за Ерих Мария Ремарк. Име на величества – Мария Антоанета и Мария-Луиза Бурбонска, императрицата на Свещената Римска империя. Знаменитите Марии са безброй.

Името Мария е звучно и музикално. То прелива от гласни, които се крепят на р-то като прозрачни зелени листа на клонка. То е име, което чудесно става за пеене. От Павароти през Бочели до Борис Годжунов, и от „Уестсайдска история“ до „Сбогом, Мария, не плачи на тръгване“.

Мария е обичайно име, такова, с което си свикнал. По популярност се мери с Иван и нищо чудно, че Иванчо и Марийка се ширят из веселите сладки и солени полета на вица. На тях не може да им се случи нищо страшно, те не умират от любов и оцеляват след всички кризи и превратности на живота. Тях винаги ще ги има, готини са и носят на майтап. Големи и вечни като смеха.

Обикновени като мама.

Казват, че човек е дете, докато е жива майка му.

Когато Богородица умира, тя възкръсва на третия ден след своето Успение. Явява се пред Апостолите, сияеща от слава и обкръжена от ангели, и им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всички дни!“

И всеки от нас, като нейно дете, е закрилян и гледан с милост.

––––––––
NB! Научно е доказано, че когато някоя Мария има имен ден, на нея трябва да й се правят големи и хубави подаръци.

Щурците регулират небесния поток

Щурците регулират небесния поток,
подсвиркат и размахват кафявите си лакти.
Звезди нетърпеливи, приготвени за скок,
потропват и се смеят и своя ред дочакват.

Затичват се и после се мятат през глава,
и драскат по небето със светли тебешири.
Кой може да заспи при всичкото това –
звезди отгоре падат, щурци отдолу свирят…

Блага, галена нощ

Кукумявка една
си разхвърля крещенето,
после пак – тишина,
и искри от топенето,

и светулки, звезди,
и лъщят песъчинките,
и луната блести
и си ръси стотинките.

Блага, галена нощ
с топлината на тялото.
Гладък летен разкош
от потапяне в цялото.

Продължения с цветя (2)

На мястото зад блока, за което разправях веднъж, майка, татко и няколко техни приятели направиха градинка с цветя.
Моят принос е, че ги гледам благосклонно през терасата – то си е тяхна занимавка, нали не е хубаво човек да взема на другите играчките! Нека си садят.
Обаче в началото на юни в Пловдив, в деня на концерта в радиото, купих пакетче слънчогледови семена за засаждане.
То си беше доста късно, но татко и майка направиха един ред слънчогледи.
И ето – световното слънчогледство прецъфтя, а тук при нас – ехааа!
татко

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Материали и ресурси

Преди няколко дни една мила непозната жена ми подари цял куп дефектни чорапи от магазина си.
Сега имам чудесни третокласни чорапи за още по-чудесни първокласни… котки?
Те са нужни само на мен и ето ги вкъщи!

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Костенурка на път

Храбра млада костенурка
с лъскав фотоапарат
в приключения се гмурка
(две напред – една назад)

В куфара й – рокля бална
с цвят на паднали листа
Тя е плавна, танцувална,
но й пречи скромността.

Тиха е, цени уюта
и сега, на дълъг път,
в корабната си каюта
украсява всеки кът.

Сувенири, талисмани,
чашки, романтичен шал
От респект към капитана –
поглед нежно заблестял.

И че се е престрашила
да се грабне да пътува,
някак е задълбочило
радостта, че съществува.

Тя се смее, тя сияе
и предметите прегръща,
и не ще да си признае,
че й се прибира в къщи.

Висок и кльощав

Висок и кльощав, килнат настрани,
кръстът е затънал във трева до кръста.
Не помни за какво е сложен да напомня.
И на кого?
Мълчат си двамата със стареца под него
и с времето все повече си заприличват.

Сони

Вече имам фотоапарат и изведнъж всичко наоколо стана особено привлекателно и значимо.
Направо ми се плаче от вълнение и се изморих.

🙂

Лятото в разгара си

Лятото в разгара си кара колело,
на гърба му ризата трепка. Всичко пари,
и като забравен сутринта котлон
нажежено слънцето плаши със пожари.

Жегата озъбена съска и звъни,
и засъхват жабите в локвите изпити.
Като срамежливи бременни жени
свеждат слънчогледите тежките си пити.

Ще се гмурне в сенките, за да се разхлажда,
шепа джанки кисели ще си набере
лятото жадувано, пламнало от жажда –
непосилно хубаво, в повече добре.

Стихотворение

Безполезно обичам.
Любовта се хаби,
тя се губи, изтича
във подземни тръби,

не блести, не разхлажда,
тъне в тайни тъми,
не празнува, не ражда,
само глухо шуми…

Нека някой ми каже,
за да знам, за да знам,
че е нужно и важно
някой път да си сам.

Обещание искам,
че ще бъда добре,
че моментът е близко
и тъгата ще спре.

Че каквото се губи,
то се трупа на склад,
и самотният влюбен
в своя мъничък ад

произвежда любови
и мечти си отглежда,
за да има готови
планини от надежда,

високосни години
от „живели щастливо”,
диамантени мини
със „Ура!” и „Горчиво!”,

и не е безполезно
да обичам самотно
като жадно за глезене,
а бездомно животно.

Небето пие от земята

Небето пие от земята
и затова е прашно цялото.
И паркът окосен отмята
на сенките си одеялото.

Врабци се мият край пръскачките
сред капки и дъги дантелени.
Жени разсеяно провлачват
походките си карамелени.

Неделно сънено живуркане,
зашеметено и безцелно –
безплатна шарена притурка,
подпъхната под понеделника.

вали дъжд на парцали

Вали дъжд на парцали,
вали дъжд на откоси,
и водата ме гали
между пръстите боси ,

между пръстите пясък
и във чехлите тиня,
и каквото донася
този дъжд – ще отмине,

ще отмине небето,
смешно мокрият юли –
като нещо, което
мимоходом сме чули.