Стихотворение

Безполезно обичам.
Любовта се хаби,
тя се губи, изтича
във подземни тръби,

не блести, не разхлажда,
тъне в тайни тъми,
не празнува, не ражда,
само глухо шуми…

Нека някой ми каже,
за да знам, за да знам,
че е нужно и важно
някой път да си сам.

Обещание искам,
че ще бъда добре,
че моментът е близко
и тъгата ще спре.

Че каквото се губи,
то остава на склад,
и самотният влюбен
в своя мъничък ад

произвежда любови
и мечти си отглежда,
за да има готови
планини от надежда,

високосни години
от „живели щастливо”,
диамантени мини
със „Ура!” и „Горчиво!”,

и не е безполезно
да обичам самотно
като жадно за глезене,
а бездомно животно.

27 thoughts on “Стихотворение

  1. Окуражаване
    Любовта се събира и трупа
    от хиляда самотни сърца;
    скоро цяла любовна и пухкава купчина
    ще се срине на твойта глава!:)

  2. Ох, скъса ми сърцето. Май точно от това стихотворение имам нужда сега…

    • а ти знаеш ли, че скайп има сърцебиене?
      като кликнеш на „помощ“ , едното от нещата, които се появяват, е „сърцебиене на скайп“

  3. Pingback: Мрънкащо стихотворение | Bulgarian Blog

  4. нужно е и е важно някой път да сме сами, Миме…
    (ето, казвам ти го, ама добре че си ми написала репликата 😉

  5. Ама много хубаво мрънкаш, бре, Мария! Аз такова хубаво мрънкане не бях чувал до сега. А съм чувал доста хора да мрънкат. 🙂 Евалла!

  6. Мария, Страхотно си го написала пак! Както съм в следлондонска депресия това ми дойде като студена свежа вода в горещите дни тук! Как умееш така точно да изразиш нещата, които всички нас ни докосват като полъх….Бъди здрава….Прегръщам те задочно….

  7. Все така я раздаваме,
    с шепи, кофи и погледи…
    Има толкова гладни,
    има толкова молещи…

    Всеки дава открито,
    без да знае дори,
    без да мисли и пита
    с всеки близък върви.

    И така продължаваме,
    и така си е нужно,
    тя е много за двама ни
    и я чувстваме… чужда.

    Тя е дъжд от промени,
    наваляло богатство,
    без да иска разсейва ни
    и… изпада от джоба.

    Тя е капки добруване
    и река утешаваща,
    устремена към другите,
    всеки в своето странство.

    Семенца е от плод,
    разпилени по пладне,
    из простора огромен
    на среднощни ливади.

    И блести, ослепява
    насред слама и плява
    с буйни, странни пожари
    тя… приспива ума ни.

  8. ами, ами – няма безполезна любов, както няма и напразна вяра, мрънкало такова талантливо!

  9. Ох…Мария…мисля, че е безполезно…Но кой дати каже – щом ражда поезия, значи не е….Но е адски точно – „като жадно за глезене, а бездомно животно“. Ние сме екзистенциално самотни…

    • то винаги е така, но понякога изведнъж става прекалено тежко
      после пак минава де 🙂

  10. Този, който се влюби,
    той остава си млад.
    Безметежно изгубен
    във прекрасен палат.
    * * *
    Обичта е такава.
    И дори да расте
    Тя навеки
    със очи на дете…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s