Вали дъжд на парцали,
вали дъжд на откоси,
и водата ме гали
между пръстите боси ,
между пръстите пясък
и във чехлите тиня,
и каквото донася
този дъжд – ще отмине,
ще отмине небето,
смешно мокрият юли –
като нещо, което
мимоходом сме чули.
Мария Донева
Мария Донева 
И ще дойде полека
топла есенна пара,
и мъглицата мека
като дъх на попара,
и ще вейнат вихрушки,
ще простине морето,
дим от печени чушки
ще просмуква прането,
и денят ще се сгуши
като баба на сянка,
ти плетеш, аз пък пуша –
ние, вечните двамка…
!!!
Чудно е :))))
Да! 🙂
Великолепни!!! Вие – вечните двамка! Открадвам си този поетичен диалог и си го слагам в чекмеджето с радости! И,… много ви прегръщам!
:))))))))))
Чудесни сте! За мен тези сайтове са като оазиси! Благодаря ви!
благодаря 🙂