Костенурка на път

Храбра млада костенурка
с лъскав фотоапарат
в приключения се гмурка
(две напред – една назад)

В куфара й – рокля бална
с цвят на паднали листа
Тя е плавна, танцувална,
но й пречи скромността.

Тиха е, цени уюта
и сега, на дълъг път,
в корабната си каюта
украсява всеки кът.

Сувенири, талисмани,
чашки, романтичен шал
От респект към капитана –
поглед нежно заблестял.

И че се е престрашила
да се грабне да пътува,
някак е задълбочило
радостта, че съществува.

Тя се смее, тя сияе
и предметите прегръща,
и не ще да си признае,
че й се прибира в къщи.

6 thoughts on “Костенурка на път

  1. 🙂 Тя си е вкъщи! И аз искам така…

  2. Прекрасно стихотворение! Пропуснах да го пРостна в предния пРост. Аз от малък завиждам на Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, задето могат да си пътуват с къщата, но повечето хора не ме разбират. Това не пречи да ми се прибира вкъщи де, но дълбоко й завиждам!

    • много ми харесват и на мене
      и писмата, които Маншон си пишеше и си получаваше, и плачеше над тях, и змийчето Рудолф, и това колко е заядлив Полуобувка, но пак си намери приятели, и картините по стените на фургона, и как Полуобувка си мърда пръстите, и Мъхеста брада какъв е добър, и твойта усмивка сияйна цъфти като роза омайна, и картината с безкрайната колона от котки… уф, любима книга, благодаря, че ме подсети за нея 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s