Лятото не мигва нощем,
после дреме в автобуса.
Слиза, хубаво и рошаво,
и забравя да закуси.

То часовници не носи.
Губи фотоапарата си.
С интерес разглежда босите
смешни пръсти на краката си.

Смее се, и се смущава,
и от всяка сянка трепва.
Лесно се сприятелява,
след това тъжи свирепо.

Лази като буболечка –
сок от праскова към лакътя.
Топло като хляб, препечено,
как да не обичаш лятото?

🙂

Театралният състав

към Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – гр. Раднево

представя

„ВРАЖАЛЕЦ”

от Ст. Л. Костов

с участието на

Антон Радков, Михаил Виходцевски, Юрий Митевич, Атанас Витларов, Нели Жекова, Мария Янчева, Катя Колева, Жулиета Кирова, Страхил Драганов, Цанко Василев, Стойко Герджиков, Димитър Благоев, Николай Деянов, Христо Манолов

Музика: Николай Бачев
Текст на песните: Мария Донева
Културтерапевти: Тонка Димитрова, Роса Динчева, Димитрина Димитрова
Режисьор: Ивелин Керанов

Лесното богатство е мираж, който подмамва и увлича и най-улегналите и солидни люде. На сцената се явява галерия от типове и образи, в която всеки може да се разпознае.

Спектакълът се отнася за тези, които ще кажат: „Това не се отнася за мен!”
Класическата комедия на Ст. Л. Костов бе представена на 38 майски театрален фестивал в ДПБ – гр. Раднево и се игра с огромен успех.

На 23 юни от 18,00 часа в залата на РБ „Захарий Княжески” спектакълът ще срещне и своята старозагорска публика.

Театърът гостува в Стара Загора за шести пореден път и вече има постоянни, верни почитатели.

Елате и се насладете на сърцатата, талантлива и завладяваща игра на тази необикновена трупа!

Вход – свободен

Със трепереща брадичка,
сякаш че ще се разплаче,
охлюв зад листо наднича,
и през сенките прекрачва.

Посивял от жега, потен,
разкопчал непрана риза,
той е толкова самотен,
че от къщи не излиза.

Той от нищо няма нужда.
Той почти не пазарува.
Още в тъмно се събужда,
и до вечерта кротува.

Със пердета на очите,
с вейка от метла в ръката.
той едва праха помита,
и посяда на земята.

Пази си едно забравено
копче от палто на мравка.
Той е домакин по навик.
Той е охлюв във оставка.

Вали подробно, методично,
на дълги успоредни прави.
Отказвам днес да се обличам.
Днес от леглото си не ставам.

Това е главната квартира
на сутрешните ми победи.
Приятна мисъл си намирам,
отвсякъде да я огледам.

Мечтая ли или сънувам –
и има ли това значение.
Завивам се и съществувам
в сънливо, топло настроение.

Аз съм един ленив човек,
загърбил своите задачи.
Светът изчаква, тих и мек,
да вдигнат клепките ми здрача.

Отложеният хладен ден,
когато е готов – да почне.
Какво очаквате от мен?
На мене всичко ми е точно!

Във въздуха,
във стаята –
една голяма и красива празнина
със формата на теб.
Понякога я виждам пред библиотеката,
избира книга,
а е чела всичките.
Бърка с показалец
във розовия крем, който варя.
Прегръща раменете ми
и ако се оставя на леката прегръдка,
ще потъна в нищото.
Ако пристъпя в тебе,
ще изчезна.

Това е речта, която държах на представянето на тази страхотна книга.
Така разбирам литературната критика аз.

Африка му каза тайни
и направи го смирен.
И зелен фасулец готви,
и чинийката си мие.
Той изглежда все по-мъдър,
някак облагороден,
някак по-така изглежда
Бакърджиев, Бакърджиев.

Между зебри той пикае,
вечерта на вист играе,
с чужденци добре общува,
сред саваната нощува.
Мравка, храстче, млекодайно –
нищо не минава метър,
а описва всеотдайно
супер-Петър, супер-Петър!

Има още →

Това е древен шаолински стил на представяне на поезия.

Ето две минути от чудесната вечер в „Куфара“. Благодаря от все сърце на Ваня Могилска и на Биляна Атанасова, че измислиха тоз хубав повод да се видим!

Видеото е тук.

Обилна юнска красота!
Завеян вятър по терлици.
Край пътя – цъфнали цветя
във всички цветове на пицата.

Колко лесно се обича непознат!
Кой не е мечтал за бреговете ни?
Подаряваме му папагали,
злато и цветя.
Изучаваме езика
(първо – частите на тялото)
После си говорим.
И възторжено прегръщаме
новата религия.
А после?
Стари божества
безпокоят съня ни.
По променливите облаци,
по опитомените животни,
по дъждовните следобеди
времето започва да се вижда.
Лодката, която го донесе,
вече е поправена и чака.

Моя обетована земя,
нека някой друг те обитава.

Това предстои на 10 юни от 18,30 часа в София, в „Куфара“, на улица „20 април“ №18.

Ми… ще се видим там 🙂

Ангелчето Пантелей подсмръкна два пъти и обърса носа си с крило.

Крилото беше сивкаво, тук-таме подсилено с кокоша перушина и анкерпласт. Крайчетата му бяха оръфани, все едно някой ги е дъвкал. От вътрешната им страна с химикалка беше написано Heavy Metal, Metallica и „Обичам Ваня”.

На всичкото отгоре крилата бяха поне с три номера по-големи от необходимото.

Има още →