Стихотворение за охлюва

Със трепереща брадичка,
сякаш че ще се разплаче,
охлюв зад листо наднича,
и през сенките прекрачва.

Посивял от жега, потен,
разкопчал непрана риза,
той е толкова самотен,
че от къщи не излиза.

Той от нищо няма нужда.
Той почти не пазарува.
Още в тъмно се събужда,
и до вечерта кротува.

Със пердета на очите,
с вейка от метла в ръката.
той едва праха помита,
и посяда на земята.

Пази си едно забравено
копче от палто на мравка.
Той е домакин по навик.
Той е охлюв във оставка.

7 thoughts on “Стихотворение за охлюва

  1. великолепен отговор от доктор Толев:

    Както и да го осукваш –
    охлюв бавен, сив и скучен.
    Часове ще дреме тука,
    иначе не е научен.

    Тънки жички бистра лига
    в ъгълчето на устата.
    Гледа дълго без да мига
    някъде отвъд нещата.

    Тялото му – прекроено,
    в кръста с характерна чупка.
    Стихнал, свил се примирено
    в костената си черупка.

    А прозорците му – прашни.
    Посивели са стъклата.
    Прави нощите си страшни –
    насаме със самотата.

    Нито радост, нито болка.
    Само копчето забравено.
    Мравката… отдавна… колко?
    Нейно копче… изоставено…

  2. Харесват ми и двете, страхотно!!!

    Сега сестра ми ще има 2 стихотворения за нейният фонд “ Всичко за охлюва“ хихи.

    Браво:)

  3. mnogo mi xaresa stix4eto za oxliova i si pozvolix da go izpolzvam za edna ot moite skuplturki …blagodaria….pra6tam Vi link da vidite
    Petia Hristova

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s