Със трепереща брадичка,
сякаш че ще се разплаче,
охлюв зад листо наднича,
и през сенките прекрачва.
Посивял от жега, потен,
разкопчал непрана риза,
той е толкова самотен,
че от къщи не излиза.
Той от нищо няма нужда.
Той почти не пазарува.
Още в тъмно се събужда,
и до вечерта кротува.
Със пердета на очите,
с вейка от метла в ръката.
той едва праха помита,
и посяда на земята.
Пази си едно забравено
копче от палто на мравка.
Той е домакин по навик.
Той е охлюв във оставка.
Мария Донева 
великолепен отговор от доктор Толев:
–
Както и да го осукваш –
охлюв бавен, сив и скучен.
Часове ще дреме тука,
иначе не е научен.
Тънки жички бистра лига
в ъгълчето на устата.
Гледа дълго без да мига
някъде отвъд нещата.
Тялото му – прекроено,
в кръста с характерна чупка.
Стихнал, свил се примирено
в костената си черупка.
А прозорците му – прашни.
Посивели са стъклата.
Прави нощите си страшни –
насаме със самотата.
Нито радост, нито болка.
Само копчето забравено.
Мравката… отдавна… колко?
Нейно копче… изоставено…
Харесват ми и двете, страхотно!!!
Сега сестра ми ще има 2 стихотворения за нейният фонд “ Всичко за охлюва“ хихи.
Браво:)
Тедиии! :))))
Много хубави стихотворения :)))
отвътре ни идва :)))))
mnogo mi xaresa stix4eto za oxliova i si pozvolix da go izpolzvam za edna ot moite skuplturki …blagodaria….pra6tam Vi link da vidite
Petia Hristova
Страхотно е! Благодаря 🙂