Накъде отива лятото?
Искам с него да замина!
Давам есенното злато,
давам сребърната зима
за едно билетче розово.
Пак ще бъда най-богатата –
по блестящи коловози
аз ще отпътувам с лятото.
1988
Тогава билетите за влак бяха правоъгълни, картонени, на цвят – възпалено-розови, с малък кръгъл червен печат.
Даа….
Имало едно време два крокодила, които много се обичали.
Единият бил мъжки, а другият женски.
Те били необикновено привързани един към друг. Били заедно от съвсем малки и не можели да си представят, че някога ще се разделят.
Живеели в малка рекичка, която правела завой точно там, където те се срещнали за пръв път. Мястото толкова много им харесало, че те решили никога да не го напускат. Било спокойно и красиво, имало достатъчно храна и животът им бил прекрасен.
„При закрити врати“
Жан Пол Сартр
Животът има странно чувство за хумор.
Той ни събира с хора, които не можем да понасяме, и дори ни принуждава да ги обичаме. Съдбите ни се преплитат, преживяваме катастрофи и провали, заспиваме прегърнати и се събуждаме в леглото със смъртните си врагове. Любовта ферментира и се превръща в омраза, утаява се в отровно безразличие, ври, кипи, разяжда. Обвързани, отдадени, с общи спомени и общи грехове, не знаем кой е жертвата и кой – палачът. Ясно е само едно – това е нашата съдба и ще бъдем заедно, докато смъртта ни раздели.
В предаването на Соня по ТВ Стара Загора, моля ви се, има около 20-минутен репортаж! Гот! Аз всъщност не си спомням какво беше :)))
Ето какво.
Между 25 и 45 минута някъде.
…беше много весело.
Читалище „Зора“ е боядисано в бяло отвътре и стените му направо светят.
Домакините са дружелюбни и организирани, и пълни с новини, и имат неща за разказване и събития за обсъждане, клюки за обменяне и книги за надписване, и все едно си станал 5 сантиметра висок в гнездо на лястовички.
Идва време да започваме. Влизам аз в залата, готова да привлека вниманието на публиката.
Нищо подобно!
Залата пълна до ръба, предимно с най-красивите млади хора, които съм виждала изобщо, напълно концентрирани и готови да гледат и да слушат.
Четох стихотворения и те се усмихваха и бяха чудесно-мили.
Мисля, че продължих с около три стихотворения повече от идеалното, но просто не исках да се махам от там.
Модераторът модерираше, фотографът фотографираше, поетесета четеше, читателите слушаха.
Уф, хубаво беше.
Увяхнала сянка на репей,
листа, като карти размесени.
От мъка по мене се цепи
бодливата кожа на кестена.
И локвите бавно се пълнят
със чай от отровни растения.
В очите ми кратко покълва
щастливо и зло настроение.
Това е стихче от „Сбогом на читателя“. Аууу, от 1995… Разглеждам си я сега, и мисля тия дни да сканирам хубавите рисунки на моя скъп приятел арх. Петър Бакърджиев и да ви се похваля с тях.
Тихи пуканки в небето.
Меко слънце от масло.
Аз съм точно там, където
вятърът е свил крило.
Във трева приятно гладка,
с брошка от копринен мак,
времето подремва кратко,
после, бавно, тръгва пак.
Идеята за тази книга възникна преди година, като на шега.
Краси каза:
– Никога не е правено подобно нещо, дали изобщо е възможно да се получи?
– В никакъв случай – отговорих й аз, и всички заедно са заехме да го осъществим.
Едни познати деца ми дадоха да гледам анимационен филм и аз се приготвих да видя нещо с пухкави, трогателни животинки и щастлив край.
И филмът започва, и няма пухкави животинки, няма нито едно розово нещо по целия екран.
Мили приятели, благодаря на всички, които бяха на събитието, а също и на всички, които ни стискаха палци! И на любимите ми деца от Пловдив, и на Гери и Теди – защото пропътуваха десетки и стотици километри, за да дойдат.
Беше много весело и интересно. Аз бях много развълнувана и леко не на себе си и не мога да ви разкажа съвсем точно как мина.
По същество:
Владо Любенов победи в трети кръг, по-точно неговата мила и хубава секундантка Габи Генчева победи големия, страшен и очарователен Христо Карастоянов.
В другите три тура и като цяло победих аз, с финален резултат 159 на 114 гласа.
Имаше борба, и се смяхме, и всичко беше гладко и увлекателно.
Преди началото Миленка и Краси свириха и цигулките звучаха истински красиво на улицата в музея (Вътре в нашия музей има антична улица. Двете цигуларки седяха до една колесница, която отдалеч приличаше точно на роял на колела. Шантава работа!)
Петър Чухов беше много спокоен и авторитетен, а дамите от библиотека „Родина“ са най-чудесни на света.
Ама а, 159 на 114! Нали! 🙂
(романтично-демоничен диалог, подправен с готически фатализъм)
Мария:
Синята мравка се готви за бала.
Четири часа откак не е яла.
Има си рокля, естествено – синя,
но от тревоги похапва за трима
и тази рокля – лазурно-небесна –
само за три дни й станала тесна.
Днес бях на посещение в училище, в нещо като кръжок за дечица, които пишат стихчета. Отивам аз. Те – 10-15, мънинки, розови, много сладки. Половината във втори клас, другата половина – в четвърти.
Мария Донева 