22.04.2010
Лудостта ражда гении
Бог е създал шизофрениците, за да ни направи по-добри, казва д-р Тодор Толев
Мит е, че психично болните са опасни
Румяна МИЛЕВА

– Д-р Толев, известно е, че шизофрениците са 1% от населението. В период на криза няма ли опасност да се увеличат?
– Колкото и да е странно, това съотношение остава постоянно в различните епохи на човешкото развитие. Хитлер например убива 300 000 шизофреници, но скоро след войната процентът на тези болни в Германия се възстановява. Като че ли Господ иска да има такава група – нейното съществуване действа облагородяващо и възпитаващо върху останалите. Кара ги да приемат различния, да бъдат по-алтруистични. Замисляли ли сте се какво би била литературата без така наречените „луди“? Без крал Лир, Офелия и Хамлет на Шекспир, без княз Мишкин на Достоевски, без Дон Кихот на Сервантес…

Има още →

Малка къщичка. На терасата и по всички первази – саксии с червено мушкато. Белите стени са грапави и свежи. Рамките на прозорците и вратата са боядисани в ярко синьо. Пердетата са като направени от захар. Пред къщата има двор с каменни плочи и лозница. Под лозницата – маса с два стола. Под масата – котка.
Къщичката е потопена във вода и е затворена в стъклена топка. Когато някой я разтърси, политат блещукащи снежинки и бавно се слягат върху покрива, цветята, масата и плочите.

Има още →

Това не са кулинарни книги с рецепти, които те учат как да си сготвиш. Не, напротив – самите книги стават за ядене.
Идеята се родила в ума на един майстор-сладкар, докато приготвял разкошна торта за рожден ден. На нейните три етажа той изписал не просто ЧРД, а и всякакви хубави пожелания, и си представил, че който изяде написаните със сладък крем думи „здраве” и „щастие”, ще бъде здрав и щастлив.
Вечерта той казал идеята си на своя брат, който бил физик-изследовател. Двамата я обсъдили надълго и нашироко. После, след много работа, опити и облизване на пръсти, те успели да изнамерят Книгата за ядене.

Има още →

Едно предаване по БНР, в което се говори за Стара Загора, за сдружението, за JAZZ, за концертите – за много хубави нещаааааа!!!

Тъкмо прецъфтяха сливите –
люлякът полилавя.
Щъркелите мерят нивите
с кльощавите си крака.

И подмолно, непрекъснато
нещо диша, шумоли.
И със цели шепи пръснати,
пърхат лакоми пчели.

Мария Донева
Визитка: Автор на стихосбирките „Сбогом на читателя”, „Празнината мегу нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство”. Работи в театъра на Държавна психиатрична болница – гр. Раднево като драматург и режисьор. Драматург на ДТ „Гео Милев” – гр. Стара Загора.

За мен
Стоманени нерви и воля желязна щом имаш – магнитните бури те дразнят. Но аз – дунапренено, меко човече – от грижи такива съм много далече.

Има още →

Защото сме във равнина,
аз виждам много отдалече
прозорците й как блестят
през още рехавата вечер.

Дали са хълмове, или
по-тъмен облак я е сгушил?
Когато влакът намали,
то значи, че я е надушил.

Мирише на чакъл и прах,
на вкъщи – хубаво и вкусно.
И мене страшно ме е страх,
че гарата си ще пропусна.

Поканиха ме да представя книжката
една година след излизането й. Аз им викам – да не е представяне, а рожден ден, може да получа подаръци 🙂
И беше много хубаво. Нямаше артисти, нито някоя умна глава да говори мъдрости за прикоткването като такова, ами аз четох стихотворения. Много, много стихотворения. Около 40 минути, ама те са къси, значи – много.
Хората се усмихваха и мисля, че всичко беше добре.
Дойдоха любими приятели, а също и напълно непознати хора. Там беше и кака ми, аз най-много се притеснявах какво ще каже тя (тя гледаше, както се гледа първородно внуче на рецитал в детската градина)
Имах много цветя и се чувствах като булка, или като учителка от първи до трети клас на първия учебен ден.
Много ги обичам тия работииииииииии!
А ето тук няколко снимки.
А Ан, която е приказно-чудесна, ме научи как да поставям линкове 🙂

От нетърпение, от бързане,
сърцето ми ще се излюпи.
Към влака съм така привързана,
и към чакъла, който хрупа,

към къщите, които бягат
и със завеси ми намигат,
че нещо в гърлото ме стяга.
Небе – до миглите ми стига,

трева, вода, полета чисти,
дървета, облаци огромни…
И ме облитат чудни мисли,
но няма как да ги запомня.

1.

Във тревата покарала
и върбите засмени
аз за щъркели гледам
през стъклото на рейса.

И очите ми стават
интензивно зелени –
щъркелите къде са,
щъркелите къде са?

2.
Найлонови торбички
и пътни знаци, крави –
на щъркели приличат,
на щъркели се правят.

Очаквам и се взирам
край гьолове разплискани,
но щъркел не намирам,
а щъркел ми се иска!

3.
Тази пролет те не щат
да ми се покажат.
Скрити в храстите стоят.
И приклякват даже!

И хихикат под мустак,
като ги отмина.
Щъркел шарен дългокрак
няма таз година…

:)))