За презентацията е нужен JavaScript.

Честито! Работата е свършена, и най-добрите мечти на мишките и хората са на път да се сбъднат. Вие седите тъжно пред огледалото с пилешко бутче в едната ръка и голям пакет чипс в другата и се питате как ще се отрази Събитието на академичния ви живот.
Кураж! Вие не сте болна, само сте бременна. Срещу всеки минус на деликатното ви състояние стои поне един плюс, който не е за пренебрегване.

1. Без проблеми ви настаняват в общежитие в Студентски град. Без проблеми не означава без чакане на няколко опашки, всичките еднакво безнадеждни. Те все пак имат край, и вие сте на този край.

Има още →

Винаги преди тръгване си представям с ужас какво е да си мравка, която по невнимание се е озовала в междуградски автобус. Малка черна мравка, лъскава и храбра, или още по-невзрачна – кафява. Пъпли си в прахоляка, заобикаля петната от изтекло масло, подушва с интерес захвърлените опаковки. Полазва върху някоя чанта, после за миг се оказва вътре в автобуса – сто и десет километра в час и нищо не разбираш.

Не ми е жал за мухите и другите летящи гадове и гадчета – може би защото не познавам социалните им порядки. Но съдбата на малката обездомена мравка ме изпълва със страх и ужас. Какво ще стане с нея, ще си намери ли нови приятели, дом? Неуместни представи. А съпруг?

Когато пътувам в автобус, избягвам да чета, защото ми става лошо. Не ми призлява само когато надничам в списанието на съседката по диагонал през пътеката, или в изключително тъпия вестник на пътника до мен. Ако вестникът беше мой – не че бих си го купила някога, никога! – но ако беше мой, не бих дочела нито една от статиите в него. Аз всъщност и така, крадешком, не успявам нито една да дочета, и никога няма да узная какво ще стане с жената, която за четвърти път се жени за един и същи мъж, нито пък ще се класира ли ФК “Марек” за… не знам, не можах да видя – той отгърна.

Не обичам да се запознавам със спътници. Освен ако не са млади, красиви и чистоплътни едновременно, но те обикновено не са.

Има още →

Накъде отива лятото?
Искам с него да замина!
Давам есенното злато,
давам сребърната зима

за едно билетче розово.
Пак ще бъда най-богатата –
по блестящи коловози
аз ще отпътувам с лятото.

1988

Тогава билетите за влак бяха правоъгълни, картонени, на цвят – възпалено-розови, с малък  кръгъл червен печат.
Даа….

Имало едно време два крокодила, които много се обичали.

Единият бил мъжки, а другият женски.

Те били необикновено привързани един към друг. Били заедно от съвсем малки и не можели да си представят, че някога ще се разделят.

Живеели в малка рекичка, която правела завой точно там, където те се срещнали за пръв път. Мястото толкова много им харесало, че те решили никога да не го напускат. Било спокойно и красиво, имало достатъчно храна и животът им бил прекрасен.

Има още →

„При закрити врати“

Жан Пол Сартр

Животът има странно чувство за хумор.

Той ни събира с хора, които не можем да понасяме, и дори ни принуждава да ги обичаме. Съдбите ни се преплитат, преживяваме катастрофи и провали, заспиваме прегърнати и се събуждаме в леглото със смъртните си врагове. Любовта ферментира и се превръща в омраза, утаява се в отровно безразличие, ври, кипи, разяжда. Обвързани, отдадени, с общи спомени и общи грехове, не знаем кой е жертвата и кой – палачът. Ясно е само едно – това е нашата съдба и ще бъдем заедно, докато смъртта ни раздели.

Има още →

В предаването на Соня по ТВ Стара Загора, моля ви се, има около 20-минутен репортаж! Гот! Аз всъщност не си спомням какво беше :)))

Ето какво.

Между 25 и 45 минута някъде.

И весела публика 🙂

…беше много весело.
Читалище „Зора“ е боядисано в бяло отвътре и стените му направо светят.
Домакините са дружелюбни и организирани, и пълни с новини, и имат неща за разказване и събития за обсъждане, клюки за обменяне и книги за надписване, и все едно си станал 5 сантиметра висок в гнездо на лястовички.
Идва време да започваме. Влизам аз в залата, готова да привлека вниманието на публиката.
Нищо подобно!
Залата пълна до ръба, предимно с най-красивите млади хора, които съм виждала изобщо, напълно концентрирани и готови да гледат и да слушат.
Четох стихотворения и те се усмихваха и бяха чудесно-мили.
Мисля, че продължих с около три стихотворения повече от идеалното, но просто не исках да се махам от там.
Модераторът модерираше, фотографът фотографираше, поетесета четеше, читателите слушаха.
Уф, хубаво беше.

Лекция и семинар на тема „Как се прикотква смисъл“ – тази вечер от 18.00 в Ямбол, читалище „Зора“.
Модератор – Христо Карастоянов, гост-лектор – аз 🙂

Увяхнала сянка на репей,
листа, като карти размесени.
От мъка по мене се цепи
бодливата кожа на кестена.

И локвите бавно се пълнят
със чай от отровни растения.
В очите ми кратко покълва
щастливо и зло настроение.

Това е стихче от „Сбогом на читателя“. Аууу, от 1995… Разглеждам си я сега, и мисля тия дни да сканирам хубавите рисунки на моя скъп приятел арх. Петър Бакърджиев и да ви се похваля с тях.

Тихи пуканки в небето.
Меко слънце от масло.
Аз съм точно там, където
вятърът е свил крило.

Във трева приятно гладка,
с брошка от копринен мак,
времето подремва кратко,
после, бавно, тръгва пак.

Идеята за тази книга възникна преди година, като на шега.

Краси каза:

– Никога не е правено подобно нещо, дали изобщо е възможно да се получи?

– В никакъв случай – отговорих й аз, и всички заедно са заехме да го осъществим.

Има още →

Едни познати деца ми дадоха да гледам анимационен филм и аз се приготвих да видя нещо с пухкави, трогателни животинки и щастлив край.

И филмът започва, и няма пухкави животинки, няма нито едно розово нещо по целия екран.

Има още →