Стара Загора

Защото сме във равнина,
аз виждам много отдалече
прозорците й как блестят
през още рехавата вечер.

Дали са хълмове, или
по-тъмен облак я е сгушил?
Когато влакът намали,
то значи, че я е надушил.

Мирише на чакъл и прах,
на вкъщи – хубаво и вкусно.
И мене страшно ме е страх,
че гарата си ще пропусна.

9 thoughts on “Стара Загора

  1. Хм. Не мога да намеря точната дума – хем ми е уютно като те чета, хем си ми драка 🙂 Това с гарата ми е познато от времето когато се качвах на влакове – ама как си се сетила да го напишеш бе. Усещането ми е познато….Ще чета! 🙂

  2. Ами как какво да направиш? Да го напишеш – другите не можем

  3. Мисля, че те помня от гимназията. Стана ми много мило някак. Това усещане за Стара Загора е вълшебно.

  4. Здравей 🙂
    Само „Христо Ботев“!
    И не са прави, че ни взеха сградата! 🙂
    (Заедно ли сме учили?)

  5. Бях една година напред.:)
    А за сградата е много тъжно.
    Спомените обаче са си наши.:)

  6. Pingback: 10 неща, които обичам « Azvanya's Weblog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s