Пингвинът Галилей имаше голяма музикална дарба.
Той умееше да подражава на всички звуци, които беше чувал някога. Но мелодиите на Антарктида не са много. Там се чува вой на вятър; шумолене на сняг, който се ръси; плисък на вълни, които обливат ледовете. Освен това там звучат обичайните пингвински шумове, плюс сумтене на моржове и мляскане на тюлени. Понякога на Южния полюс става толкова тихо, че се чува дори как температурата пада.

Пингвинът Галилей знаеше да издава всички тези звуци, подреждаше ги по различни начини и си съчиняваше малки пингвински песнички. Но той чувстваше, че по света сигурно трябва да има и други мелодии, и сърцето му беше готово да ги приеме.
Постепенно в ума му се избистри план. Той отиде до един отдалечен бряг, от който често се откъртваха грамадни снежни масиви. Стъпи на ръба, надвиснал над океана, и се приготви.
Не се наложи да чака дълго. Изведнъж се чу пукане и скърцане, брегът се разлюля, и една цяла ледена планина с трясък се отдели от Антарктида и падна в морето.
Пингвинът Галилей се оказа на най-високия връх на един нов плаващ леден остров. Течението го подхвана и го повлече като величествен кристален кораб.
Брегът се отдалечаваше. Галилей погледна назад. Соленият вятър духна в лицето му и от очите му потекоха няколко малки сълзи. Галилей не се уплаши. Той помаха за сбогом на родното си място и отиде да си потърси някоя ледена пещера, в която да прекара следващите дни.

Пътуването беше дълго. Във водата скачаха рибки и не липсваше храна. Нови, непознати до тогава твари се приближаваха любопитно да видят айсберга. Странни, невиждани птици прекосяваха небето. Понякога вълните носеха клонки, покрити с листа. Слънцето от сребърно-сиво постепенно взе да изгрява жълто и горещо. Морето започна да става по-топло. Леденият кораб се топеше.
Галилей се разтревожи. Ами ако превозното му средство се свърши, преди да е стигнал до бряг? Вече не можеше да се върне назад, а не знаеше и накъде трябва да продължи. Не разбираше езика на чуждите птици и не можеше да ги попита.

Една сутрин, когато от айсберга беше останала съвсем малка бучка, колкото домашен хладилник, Галилей се събуди от неочакван шум. Морските вълни се смееха и обливаха твърда земя.
Но какво е това? Вместо да бъде заледен и блестящо бял, като всеки уважаващ себе си бряг, този беше накичен в пъстри цветове като за карнавал – черни скали, жълт пясък, зелени дървета, червени и сини цветя, лилави чадъри на плажа. А какви звуци имаше само! Мамо! Песни, говор, смях, тропане, хлопане, скърцане, ръмжене, бучене, тананикане, чикчирикане, и какво ли още не!
Галилей ахна от радост и изтанцува малък пингвински танц. Скочи от своята бучка лед и се хвърли презглава в топлата, гальовна вода.

Мечтата му се сбъдна, но това беше само началото.
Галилей се учи упорито, усвои всички звуци, които Австралия щедро му предложи. След това той се записа на солфеж, научи нотите и започна да композира прекрасни, странни мелодии. Стана диригент. Произведенията му често се изпълняваха в операта в Сидни.
Пингвинът Галилей беше тъй елегантен в своя фрак, а музиката му – тъй заразително щастлива, че целият свят му се възхищаваше и всички го обикнаха от сърце.

снимка:  *christopher*

Имало едно време една съвсем, съвсем мъничка бубулинчица. Тя имала четири мънички краченца и на всяко краче – по едно малко чехълче. Бубулината била цялата кристална, ама не от стъкло-кристална, а жива-кристална. Тя била толкова красива, че принцът като я погледнал – и не можал да си отвори очите. Тогава те се оженили и били толкова щастливи, че целият град станал кристален, а също и конете.

1999 г.

На картината е изобразена Филифьонка, която с нежелание отива на излет, само за да затвори устата на племенника на Хемула, ако пак й каже, че никъде не излиза.
Естествено, времето е мрачно, птиците току що са заминали на юг и са оставили кални стъпки навсякъде.
Филифьонката носи вързоп с три плюшени бродирани фусти, наследство от пралеля й, една много хубава вишнева кувертюра за легло, сервиз за чай и единадесет батистени носни кърпи с монограм. С дванадесетата е превързала показалеца на дясната си ръка, ударен от вратата на излизане от къщата.
Филифьонката върви вече 25 минути, а гората изглежда все по-мрачна и все така далечна.
В този момент насреща й изскача едно весело кученце.

Понеделник беше мил и добре възпитан. Харесваше работата си, разбираше се с колегите, имаше много приятели и всяка седмица ходеше с тях по планините.
Хобито му беше фотографията и имаше огромна колекция със снимки на хора и места, които е видял и харесал.
Той самият почти не можеше да бъде видян на снимка. Първо, не харесваше особено външния си вид, и второ, фотоапаратът винаги беше у него, нямаше как да бъде и пред, и зад обектива едновременно.
След работа Понеделник обичаше да излиза из града, ходеше на кино. Танцуваше салса, рок и танго; пиеше същото, каквото пият хората на неговата маса.
Стараеше се да се прибира в квартирата си колкото може по-късно, защото му беше омръзнало да стои сам.
Един ден той намери в пощенската си кутия писмо, което не беше предназначено за него. Сметка за телефон в отворен плик. В края на седмицата пощальонът не минаваше, това писмо просто не беше на мястото си.

Има още →

На входа на зоологическата градина имаше малка къщичка. Приближих се, за да си купя билет, и изведнъж чух тихо църкане. Някой ме побутна по крака. Погледнах надолу и видях една симпатична кафява мишка. Тя ми каза:
– Подайте парите отдалеч и си вземете билета много внимателно. Касиерката има… има много лоши навици.
Учудих се, но кимнах с глава, извадих портмонето си и отброих точната сума.

Има още →

Една от най-строго пазените тайни е свързана с химичния състав и строежа на Луната. През вековете много пъти са били формулирани хипотези по този въпрос, но окончателно той е изяснен на 20 юли 1969 година, когато за пръв път човешки крак стъпва на лунната повърхност.

Всеки е виждал снимки от събитието.

За съжаление тези снимки са фалшифицирани.

НАСА, ФБР, КГБ, ДАНС и Любка Кумчева знаят истината за Луната, но са обещали на майките си да не я издават. Майките им също я знаят.

Съвсем случайно аз попаднах на фактите за Луната.

Има още →

Ангелчето Пантелей подсмръкна два пъти и обърса носа си с крило.

Крилото беше сивкаво, тук-таме подсилено с кокоша перушина и анкерпласт. Крайчетата му бяха оръфани, все едно някой ги е дъвкал. От вътрешната им страна с химикалка беше написано Heavy Metal, Metallica и „Обичам Ваня”.

На всичкото отгоре крилата бяха поне с три номера по-големи от необходимото.

Има още →

Имало едно време два крокодила, които много се обичали.

Единият бил мъжки, а другият женски.

Те били необикновено привързани един към друг. Били заедно от съвсем малки и не можели да си представят, че някога ще се разделят.

Живеели в малка рекичка, която правела завой точно там, където те се срещнали за пръв път. Мястото толкова много им харесало, че те решили никога да не го напускат. Било спокойно и красиво, имало достатъчно храна и животът им бил прекрасен.

Има още →

Идеята за тази книга възникна преди година, като на шега.

Краси каза:

– Никога не е правено подобно нещо, дали изобщо е възможно да се получи?

– В никакъв случай – отговорих й аз, и всички заедно са заехме да го осъществим.

Има още →

Малка къщичка. На терасата и по всички первази – саксии с червено мушкато. Белите стени са грапави и свежи. Рамките на прозорците и вратата са боядисани в ярко синьо. Пердетата са като направени от захар. Пред къщата има двор с каменни плочи и лозница. Под лозницата – маса с два стола. Под масата – котка.
Къщичката е потопена във вода и е затворена в стъклена топка. Когато някой я разтърси, политат блещукащи снежинки и бавно се слягат върху покрива, цветята, масата и плочите.

Има още →

Това не са кулинарни книги с рецепти, които те учат как да си сготвиш. Не, напротив – самите книги стават за ядене.
Идеята се родила в ума на един майстор-сладкар, докато приготвял разкошна торта за рожден ден. На нейните три етажа той изписал не просто ЧРД, а и всякакви хубави пожелания, и си представил, че който изяде написаните със сладък крем думи „здраве” и „щастие”, ще бъде здрав и щастлив.
Вечерта той казал идеята си на своя брат, който бил физик-изследовател. Двамата я обсъдили надълго и нашироко. После, след много работа, опити и облизване на пръсти, те успели да изнамерят Книгата за ядене.

Има още →