Имало едно време една съвсем, съвсем мъничка бубулинчица. Тя имала четири мънички краченца и на всяко краче – по едно малко чехълче. Бубулината била цялата кристална, ама не от стъкло-кристална, а жива-кристална. Тя била толкова красива, че принцът като я погледнал – и не можал да си отвори очите. Тогава те се оженили и били толкова щастливи, че целият град станал кристален, а също и конете.
1999 г.
Мария Донева 
Ъъъъъъъ… Бил е на ЧЕТИРИ, когато е измислил това?! Баси гениалното дете!
а, той постепенно се нормализира 🙂
един път ми говореше големи смешки, и аз му викам – Иво, ти понякога си страшно забавен!
пък той, с леден глас:
– аз винаги съм забавен, но пред теб се прикривам, защото иначе ти все ще искаш да си говорим, а аз избягвам компанията ти.