Костенурката

Костенурката не искаше да идва пролет.
Тя обичаше онова нежно усещане, когато тревичките се пъхат между пръстите на краката й. Устата й примляскваше само при мисълта за сок от млечка, а очите й се притваряха от спомена за пролетно слънце, от което да примре на припек и да пие топлина с цялото си тяло…
Но костенурката не искаше да идва пролет, защото знаеше, че е дебела и грозна.
Тя имаше цял сандък с красиви тънки дрехи, но как да ги облече? Нали ще се види уморената кожа по вратлето й. Нали коремът й ще прелее и ще закрие скъпоценната тока на колана. Нали ще й се очертае шишкавото дупе, нали… Нали всичко!
Костенурката гледаше календара, смучеше къпиново вино направо от шишето, отваряше прозореца да подуши новия свеж вятър, хълцаше дълбокомислено, пак гледаше календара. Загръщаше се по-плътно в палтото си, широко като гардероб, и потъваше в мисли. Да, сигурно е, че пролетта ще дойде, показно красива като пеперуда, натрапчива като щурец, лакома като пчела, жадна за внимание като светулка, ще блести, ще мига, ще си показва
хубавото зелено тяло, ще се гали в листата, ще се съблича, цялата в светлина, ще се потопи в потока, ще се катери по дърветата, съвсем гола, пролетта.
Костенурката отваряше сандъка с летни дрехи, разгръщаше ги и без да ги премери, отново ги прибираше обратно, между стръкове лавандула и тичинки от липа.
После открехваше прозореца и златистите й очи наблюдаваха пришествието на пролетта с чувство на кротка обреченост.

6 thoughts on “Костенурката

  1. Приказвам с костенурката си, викам й – колко ще е хубаво онова нежно усещане; тя клати глава; гледа, мига…:)

      • Среща охлюва Теди (горе на снимката с тройката, този най-вляво), който не е кротък, въпреки че така изглежда. Тя го черпи с къпиново вино направо от бутилката, оказва се, че имало такава книга, говорят си за Париж. Костенурката някога е пазарувала от тамошните претапортета, а Теди едва не е бил сервиран в някакво блюдо – дори в приказките стават грешки! Като става дума за приказки, костенурката е слушала една за пингвин на име Галилей, но нали напоследък е чакала пролетта, забравила е за какво точно става дума, нали онази приказка е по-скоро зимна и не в тон с пролетта. Теди я подсеща, че пингвинът отива чак в Австралия, където е топло, значи и тя няма какво толкова да се притеснява.
        ***

        Костенурката май не е убедена, тя се осланя на шестото си, седмото си и осмото си чувство… , … и въпреки това не усеща веднага как онази тиха обреченост вече я няма… има любопитство дали деветото коланче е в десетото чекмедже на скрина от розово дърво – и нали трябва да почисти скрина, …пролетта е важна гостенка…

        🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s