В Раднево живее котка –
сивичка, на име Мая.
По-възпитана и кротка
котка на света не зная!

Почетен болничен жител,
пази Тошковия стол.
Тя на Тошко е служител,
и работи фейс-контрол.

Който мине, го подушва
и, разсеяна такава,
уж че дреме, а подслушва,
уж че спи – а проверява.

И на пръсти тихо влиза
в Тошковия кабинет,
шушка там, и се изнизва
чак след рапорта приет.

На снимката – Мая на коленете ми по време на работа. 🙂

Мария

Кукумявка една
си разхвърля крещенето,
после пак – тишина,
и искри от топенето,

и светулки, звезди,
и лъщят песъчинките,
и луната блести
и си ръси стотинките.

Блага, галена нощ
с топлината на тялото.
Гладък летен разкош
от потапяне в цялото.

TT

А пък бухал един
си брои перушината,
необятно самин,
като край на годината,

и полепват от мрак
часовете в махалото,
и вихрушка от грак,
сенки, скъсали с тялото.

А в мастилена нощ,
със индиго по клоните,
ти предлагат за грош
на луната поклоните.

омайващ двоен опус
по мотиви от Димчо Дебелянов

Мария
Да се завърнеш в бащината къща,
където нетът кекав е и гасне,
и тихи пазви чатърка разгръща
да прелъсти перверзни и нещастни.
Кат бреме хвърлил мярката и такта,
що безутешни дни ти завещаха
да включиш с пръсти трескави контакта,
и ника да напишеш с радост плаха.

Да си припомниш паса и акаунта.
Да си представиш ароматно рамо,
железни гащи, медицинска манта,
овчица кротка, или просто мама…
Със някоя развратна непозната
да се топиш от горест безутешна.
С една ръка да пишеш в тишината,
а с другата да правиш друго нещо.
Ела у нас, бъди със мене всякак,
домът ми празен е, чаршафът чист.

О, скрити вопли на наивник някой,
до късни доби бъбрил със Азис…
–

ТТ
Да се завърнеш в бащината къща,
когато лампите във хоремага гаснат,
и ври душата, моли да повръща,
и всичко видиш двойно, и неясно.
Набързо хвърлил фаса си на двора,
добре че туй го твойте не видяха,
ти с плахи стъпки се събуваш в хола –
зер гостенин под родната си стряха.

Да те пресрещне тъщата на прага,
да сетиш тръпки от вида и само,
да кимнеш благо, както се полага,
нефелно да джомолиш: мамо, мамо…
Смирено клюмнал, хванат за стената –
добре поне че има таз заслона,
на мислите си хлътнал в мрачината,
впил морен поглед в дъртата кокона:
аз дойдох да положа мирно задник,
зер вино пийнах, само половина…

О, клетнико, о, ти – многострадалник,
със думи спомнил майка и роднина!
–

Мария и ТТ, 28.12.2007
Намерих си тази смешка ето тук 🙂

С поглед в грядущето впит,
рошав, сънен, неумит,
Тошко рязко се надига.
До възглавето му – книга.
Тя – на корабна тематика.
Чрез мисловна акробатика
Тошко прави физзарядка.
Дава си почивка кратка
да попуши на терасата.
Със лула (това е класата).
После пише презентация.
Бачка като роб в плантация.
После ме наглежда в чата.
Още работа отмята.
Пуши. Хапва. Пуши. Пише.
Вдиш-издиш. Но нещо свише
му потупва леко челото –
Ало! Вчера бе неделята.
Преполвихме понеделника.
Тодоре, на тебе делника –
168 часов!
Спри се! Ти не си пластмасов!
Моля те, съобразявай се
и със мярка престаравай се!
Спри с таз работа проклета!
Отиди с Мария в Кмета!
Там една пасхална бира
в този миг от студ умира.
Вече пържат се картофките!
Спри за малко подготовките!
Месец цял до фестивала.
Има време до финала.
Има време до финала.

На 20 март Нева ми писа:

„Завчера седнах, поогледах се, извадих най-хубавата картичка, преписах ти адреса от тефтерчето, лепнах марка и взех да пиша. Писах, писах, изписах всичко до ръбчетата. Почетох книга, помислих, попих кафе. Станах, пъхнах картичката в джоба и взех да се оглеждам за красивите червени кутии, дето тук ги имат за пощенски – цилиндрични такива, топли. След половин час вървеж намерих. Бръкнах в джобето, картичката паднала. Ммм… Дано я вдигне някой досетлив и да я пъхне в някой червен цилиндър. Ако не, ще ти пратя друга. То и ако да, пак ще ти пратя друга… :)”

Вчера, на 30 март, си получих картичката!

Някой я вдигнал от земята, носил я в ръка до червената пощенска кутия и я пратил да дойде при мен.
Тук е мястото да ви кажа едно от стихотворенията на доктор Толев:

Във шубички и по елечета,
с ботушки и галоши –
гъмжило от добри човечета,
разбира се, и лоши.

По улиците плиска слънчице,
а зимата се бави.
Събирам радостта по зрънчице.
Тъй зимнина се прави!

Мария

Остро състояние на пролет –
съответната температура,
и разгорещени, и разголени,
хората замаяно се щурат.

Със объркана ориентация
(кой е пипал часовото време?!)
цъфналата като джанка нация
бърза доза слънчице да вземе. 🙂

ТТ
Ранен следобед на пролетен ден.
Птички и слънце в небето.
Толкоз прехласнато бях възхитен,
че ми изстина кафето.

от сайта на Иван

TT
Неделя. Спокойна сребриста мъгла.
Царица на зимните хубости.
А граждани в своите топли легла
сънуват пари. Или глупости… 🙂

Мария
Свита на топло, а с ледени крайници
искам да спя, но не идва сънят.
Гледай ги мечките – мъдри бозайници,
лягат и цели три месеца спят.
Хъркат доволно, сънуват прилежно,
хич не им пука какво е навън.
Виж костенурките! Виж таралежите!
Хайде на бас, че се хилят на сън!

ТТ
Пък мен не ми се ще, Мария,
да тъна в перманентна дрямка.
Не ми е кеф да съм от тия,
що само нанкат, нанкат, нанкат…

Пред мен стоят, и то е вярно –
къде по-смислени задачи:
да пуша, да похапна харно.
Това е кредото ми, значи!

ТТ
А усмивката къде е?
Без усмивка – лошо!
Ама че съм бил завеян!
п: / забраванко тошо
🙂

Мария
Аз три месеца да дремна,
а пък после ще му мисля.
Я си представи: зелено,
облаци – изпрани, чисти,

и листа разлиства паркът,
и черешата – узряла….
Ей такава сутрин чакам.
До тогава бих поспала.

🙂
Този лиричен диалог може да бъде прочетен и тук.

Мария казва:

Мария
Днес съм цялата в звездички –
прах от коледна украса.
Скоро ще изкупя всичкото
злато от пластмаса.

В мен криле разперва гордо,
харчейки, надвива мрака,
ненаситна по природа
Коледната Сврака.

ТТ
Аз съм също тази вечер
във пазарна мания.
И понеже имам вече
коледни желания,

купих две кила надежда
и усмивка купих,
ала тя, по недоглеждане,
падна и се счупи. 🙂

Тъжно-смешната история с никулденските риби привлече вниманието на много хора. Някои от тях поискаха да помогнат, като изпратят някакви суми, според възможностите си. Обсъдихме въпроса с доктор Толев и сега ще ви кажа как стоят нещата:

Ако направите дарение на Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов”, парите ще се влеят в републиканския бюджет, и от там евентуално ще се върнат в Раднево като част от обичайното финансиране.

Има възможност да се направи дарение  на Сдружението към болницата, което има по-широка свобода и повече възможности да насочи вашите средства целево, според вашето лично желание на дарители.

В болницата има над 500 легла, и огромната част от тях са постоянно заети. Едно дарение, например от 30 лева месечно, би било капка в морето – значима и ценна, но капка.

Доктор Толев предложи следния вариант. Тези дарени средства била могли да се насочат специално към Терапевтичния театър. В него са заети около 20 пациенти от различни отделения. В бюджета на болницата няма предвидено перо за нуждите на дейността им.
Има още →

Доктор Тодор Толев

Понеделник, 6 Декември 2010 г. Стоя си пак аз в Радневската болница и пълня времето с делничности.

И изведнъж То се случи! Верно, братлета, случи се, хем точно в 13 ч. 26 мин, ще рече – почти по обед!

И ме завари неподготвен. Защото е известно, че е присъщо на човек да бъде неподготвен, зер иначе животът щеше да е непоносим с безпощадната си предизвестеност.

А ако ти се случи нещо хубаво, хем си неподготвен, хем ти е някак гузно – как пък на мен, ами какво ще кажат хората, мислиш си ти, пък и леко недоволство понякога сълзи отвътре – щото днес е прието да се жалиш постоянно, за да ти съчувстват и да не се набиваш на очи… А след хубаво нещо не иде някак да мрънкаш…

И ето, братлета, какво се случи! Рибата пристигна! Никулденската риба от вчера пристигна днес! Не може да бъде – рекъл би скептикът. А скептици у нас – дал бог, много са, пък и питателна среда имат, и са народ весел и жизнерадостен – погледнете само с каква усмивка посрещат несгодите и им се радват! Но този път – ядец на скептиците – рибата дойде, и биде документирана, изчистена и приготвена. Пир!!!
Има още →

Доктор Тодор Толев

Неделя, 5 Декември 2010 г. Радневската психиатрична болница.
По обикновение, стоя си аз в болницата и шушкам някакви служебни неща, когато около обяд телефонът звъни и ми съобщават, че почти 200 килограма незаконна риба е конфискувана в близост до болницата. Незаконно уловена, придобита или продавана – това не разбрах, но след конфискацията, вместо към местата за унищожаване, Представителят на държавната власт решил да разпореди даряването и в нашата болница.

В което има две добри неща. Първото, че Представителят на държавната власт върши точно това, което се очаква от него. Да пази интересите на Държавата и да повишава доверието в Управляващите. Второто, но никак маловажно е, че въпросната риба би била чудесен дар за хронично гладните радневски пациенти. Които и театър играят, и картини рисуват, и за болницата работят, и успяват да боледуват между всичко това, ала дойде ли ред за никулденска риба – все бюджет няма. То, и за друго няма…

И се започна! Със светкавична скорост се формира Екип по документиране, пренасяне и почистване на дарението. Заподнасяха се благодарности и приветствия. Светнаха едни ми ти усмивки – като 200 ватови крушки посред цигански квартал! Препирни почнаха – кой да носи, кой да чисти… колко тави и ножове ще трябват. Е, и мрънкане се появи, ама тихичко: „толкоз риба… голямо чистене ще е… и точно баш днес ли…” Но като цяло, атмосферата бе приветлива и весела – сякаш не риба, а да речем фолк-звезда или нещо много повече – Властник някакъв на гости ни иде!
Има още →

Мария
Целият подут от гордост,
бързал, уморен, без дъх,
той се връща, и ми носи
заловен на пътя плъх.

Друг път ми сервира жаба,
развълнуван и щастлив.
Просто думите са слаби
за възторга му игрив,

за вкуса на радостта му
от примъкнатата плячка.
Вчера охлюв гол ми хвана,
утре гущер ще довлачи.
Има още →

Мария, към 16.45
Малка западна тераса
със котлон и стол на нея.
Със разнежена гримаса
тук на слънчице се грея.
И съседите се карат,
и ютия май че съска.
Есента ще я изкарам, но
що ще чина аз зимъска?

Има още →

Мария
Душата иска си храната
и чесането по гърба,
и шляпането във водата,
и ходенето по ръба,

душата си изисква грижи,
че ако нещо й се случи,
да има сили да се движи,
и нови номера да учи.

ТТ
Душата, по обикновение,
деня започва със кафе,
а вечерта – стихотворение.
През съботите може две.

Душата храни се с надежда
и се приспива със мечти.
Душата мрази да подрежда
въпроси в стил: „Коя си ти?“

Душата иска да обича
добре насрещната душа.
Това усетих че изричам
в стремежа да се разтуша.
:)))