От три години и половина не съм ходила в Ямбол, в любимия Ямбол! От сега ми е щастливо, че на 7 октомври ще имам възможността да участвам в Ямбол чете. Срещата е от 18 часа в Синия салон на читалище „Съгласие 1862“, но аз мисля да отида половин-един час по-рано, ей така, от нетърпение.
На 25 септември, събота Астрономическата обсерватория на Софийски университет в Борисовата градина ще бъде отворена за посещение от 16 до 22 часа. От 19 часа там ще започне двайсет и второто издание на „Грация и гравитация“ Ето я програмата:
Грация и гравитация №22 с участието на: Мария Донева – поезия Весела Димова – цигулка и танц д-р Илиана Петрова Саласар – хореография и танц Димитрина Бонева – цигулка Пенчо Маркишки – физик-астроном, лекция „Комети“
Заповядайте да се срещнем там и заедно да погледаме звезди.
Здравейте пак! Дойде време да повторим концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“.
Това шармантно представление за съвсем малки деца, по-големи деца и пълнолетни хора ще се състои на 25 септември, събота, от 11 преди обед на открито в кино „Кабана“ ВХОД СВОБОДЕН с подкрепата на Столична община
Ще участваме ние, както следва: солисти: Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх трио Дивертименто: Грациела Панайотова – цигулка София Радилова – виолончело Младен Тасков – пиано Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан режисьор – Роси Костова
Следващият спектакъл ще бъде на 21 октомври от 17,30 часа в Културен дом „Стара Загора“.
От 16 септември от 1 октомври ще има цяла поредица от събития, свързани с проекта на Компот Колектив „Щрих и стих“. Това са 12 анимационни филма, направени по 12 стихотворения на съвременни български поети. В тази статия ТУК е написана цялата програма – откриване на изложба, срещи с автори, ателиета с деца. Аз ще бъда на срещата разговор на 17 септември, това е в петък вечерта от 18 часа в галерия „Прегърни ме“, както и на прожекцията на всички филми от 14,30 часа в неделя в Дом на киното. След безчет имейли в последните три години, най-после ще се запозная лично с екипа на този вълнуващ и красив проект. Искрено признателна съм, че избраха и мое стихотворение. В допълнение искам да кажа, че филмите ще бъдат представени и в Стара Загора на 26 септември в рамките на фестивала „Пиеро“.
Следващите картинки са от филма на Далибор Райнингер „Последният ден“.
Знаете ли какво ще стане? Утре ще ни локнат даун и няма да се видим повече чак до пролетта, в добрия случай. Затова, докато още е топло и може да се срещаме на открито, дайте да не пропускаме моментите. И аз писах на Зоре: Зоре, ти си на море, обаче нямам търпение да се върнеш, затова ти пиша служебни работи в дълбоката нощ: ще бъда в София на 11 септември, дай да дойда на Алеята, да си играем на „жената зад щанда“, да изядем по един бонбон, аз ще рецитирам неудържимо на минувачите, ти ще им продаваш книги с намаление, чудно ще си изкараме. И Зоре вика: ела. ОБЯВЛЕНИЕ: На 11 септември от 16 часа ще мога да бъда забелязана в шатра 19 и околностите й, ще харча пари за книги, ще виждам любими герои от фейсбук и ще ги обикалям на стесняващи се концентрични кръгове, докато накрая те се запознаят с мен, или докато избягам, или и двете; и също може да подпиша някоя книга, за предпочитане от моите, и ще размахвам „Рибко“, като най-новоизлязла, и всичко, всичко!
На 10 и на 11 септември от 19,30 часа в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)
театрална формация „Сенджу”
ще представи за нас премиерата на кукления спектакъл „ИССЪН БОШИ”
Режисура: Любомира Костова Ментор: Сенджу Такеда Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова Асистент сценограф: Виктория Андрекова Музика: Мария Михайлова Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов Стихове: Мария Донева Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД) Изработка на кимоно: Дора Сомова Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева –––––––––––––– Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.
Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че: „Целият свят е така подреден! Аз ти помагам – ти утре на мен!“ ***************************************** Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.
Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК, а аз ще добавя от себе си текста на една от песните. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега. На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“, но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤
И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.
Хиро
Ханако
Искам детето ми да е щастливо. Да е послушно, а не инатливо. Искам да бъде покорно и сладко, чисто облечено, сресано гладко.
Колко служители, колко учители, и възпитатели, и придружители! Как е възможно това да се случи? Писане, четене тя не научи!
Много е трудно да бъдеш баща!
Искам детето ми да е щастливо!
Хвърлям напразно пари за уроци!
Толкова опити – нищо не става!
Вечно сърдит ми е моят баща! Искал да уча! Аз не че не ща, само че туша не иска да слуша, капе, разлива се и лъкатуши.
Думите гонят се по редовете. Да нарисувам човек или цвете – мога. И искам. И знам. И обичам. А пък дори не успявам да сричам.
Обичам те с душата си и с тялото. Обичам всяко твое нещо, цялото. И че ми укротяваш страховете. Че се отнасяш с мене като с цвете. И как се смеем с теб през две минути. И всички птици, призори дочути. И всички песни, заедно изслушани. И колко е удобно да сме сгушени. Как всяко нещо с тебе е любовно, красиво, всеотдайно, безусловно, и че прегръдката ти ми отива, и че не даваш да не съм щастлива.
Мисля за буболечките, щом дъждът завали. Запъхтените, вечно заети пчели влизат в някое цвете и забърсват прашеца. – Почисти си краката! – сопват се на щуреца. – Наводнение! Прилив! – мравките се катерят. Дали всички успяват място да си намерят? Дали плуват и плават? Щом водата ги носи, дали ритат и цопат със крачката си боси? Как в калта не залепват. Как откриват дома си. Как крилата им клепват, щом роса ги наръси. Сухо кътче на завет дали има за всички. Как така се оправят във потопа самички. Как попиват водата от тунелите тесни. Дали гребват със шепа от потоците пресни. Дали помнят, чe друг път пак така е валяло. Дали махват с антенка в настроение вяло, дали стават тревожни, треперливи, печални, или с радост се плъзгат по пързалките кални? О, дали е измислено и добре наредено във града между плочките, на полето зелено, всички твари незнайни, всички ситни гадинки, всички букови сечковци, миризливки, калинки, дали с тях е късметът, дали имат умение – всякое буболече да намери спасение?
Търсех си една снимка в месинджър, която Зоре от Жанет 45 ми беше пратила, и се зачетох. Колко хубаво сме си писали. Претъркалях чата месеци и години назад и се почувствах, все едно сме се видяли и сме си говорили спокойно и безкрайно. Това никога не се е случвало, защото все нещо организираме, бързаме и правим, и се вълнуваме и измисляме, и все си пишем тичешком. Обичам Зоре. Та през късната есен тя ми е казала, че нейният Здравко има да пише домашна работа за мое стихотворение – и аз, с неугасващ отличнически пламък, съм й предложила да му напиша това домашно. Да каже на госпожата – вижте, това го знам лично от автора. И го написах. И сега като го намерих, си го прочетох. Ама много ги разбирам тия работи! Не знам в кой учебник е текстът със задачата към него, но ако сте в 8 клас и ви изпитват на това – заповядайте пищов.
МАЙ
Той поприглажда със пръсти тревата. Слага й фиба от мак. Ръсва й залез със мека позлата. Прави я хубава пак.
Прави я сочна. Желана за галене, със аромати безкрай. Жълт е. Зелен е. Оранжев е. Ален е. Сладък е топлият май.
Той е отделна епоха в годината. Тревен, любовен и свеж. Той е на всички череши родината и ги заобля с копнеж.
Той е целувка и смях безпричинен. Прошка за всичко – и рай. Май е безгрижен, красив и невинен… Липсва ми топлият май.
Стихотворението започва, още преди да е започнало – заглавието му е органична част от самия текст. То посочва за какво ще се говори, така че още от първия ред се тръгва с „той” – вече сме известени за темата, „той” ни е познат. Личното местоимение залъгва читателя, че може да става дума и за човек, за мъж. Месецът е олицетворен, придадени са му човешки качества. Всичко, което се случва естествено през този месец, е представено като съзнателно, лично решение. Месецът е представен като добър, грижовен, гальовен човек. Той се държи мило с тревата – милва я, украсява я, приглажда й косичката и й слага красива фибичка. Изобщо, държи се, както един баща се държи с детето си, защото го обича. И най-мъничкото растение или друго живо същество е на сигурно място под грижите на добрия май. Цялото стихотворение представлява изброяване на различни черти и качества на месец май. Написано е с кратки изречения, много от тях – непълни. Това създава не толкова динамичност, колкото чувството за наслада от изброяването на още и още приятни и привлекателни качества. Все едно, колкото и да го описваш, никога няма да го опишеш в пълнота, защото хубавите черти на май са безбройни. Епитетите, използвани в текста, не се отличават с някаква особена екстравагантност, всичко е казано по най-простия начин, защото се говори по тема, позната на всеки. Все едно приятели са се събрали и играят на „опиши май” – всеки се сеща за още и още качества и бърза да ги припомни на другите. Така и авторът се чувства сред приятели, когато си представя своите читатели, и бърза да сподели с тях чувството си. Прилагателните имена провокират сетивата на читателя, приканват го да се потопи в пролетната атмосфера. Ние виждаме цветовете, ароматите, формата, усещането за допир и мекота, звуците на безгрижния смях, усещането за радост без причина, просто защото май е месец на радостта от живота. Мекотата, красотата, влагата, всичко това обещава живот, растеж и лекота. Интересен факт – думичката „тревен” не е само прилагателно име (свързано и с описанието на тревата от първия куплет). „Тревен” е старото славянско име на месец май. Ако човек не знае този факт, не губи нищо; но като го научи… ами научил е нещо ново, какво по-хубаво от това? В третия куплет представата за месеца се размива между различните измерения. Май е наименованието на определен времеви период от годината, но тук той се определя и като място. Фантастично, митологично, несъществуващо – но желано място! – самият божествен рай. Почти до края на стихотворението се говори предимно за природата – от най-малкото до най-голямото нещо, от най-ниското до най-високото. Тревата долу, черешите горе, слънцето в небето и изпуснатата шарена фибичка – всичко става красиво и доброжелателно, когато е май. В последния куплет се споменава и нещо, което само хората го могат – целувките и смехът. Могат го, но не винаги, а само когато са обичани и щастливи. През май и ние ще бъдем безгрижни, обичани, радостни и свободни, без нищо да ни тежи, ще бъдем едно общо цяло с великолепната природа. Затова и финалът, който носи обрат, едновременно слага край на щастието, но го представя и като възможно. Щом топлият май липсва, значи в момента, в който лирическият говорител споделя с читателя мислите си, не е нито май, нито е топло. В студа, без май, без смях, без трева, без слънце и без череши, човек хем си спомня, хем си мечтае. Тъгата и щастието се сливат, те са едно, както изгревът и залезът са свързани и едното не може без другото. Не е възможно през цялата година непрекъснато да бъде само май, но в мечтите си ние можем да извикаме щастието и поне за малко да го усетим, да го преживеем, и така да съберем сили до момента, когато то пак ще се върне при нас.
Мария Донева 