Утре! 🙂

Понеже няма да пътувам и ще си спя вкъщи, ми се струва толкова леко и лесно!
Ще се радвам да се видим там!

🙂

И какво стана сега?
Преди исках, ако не живея в Стара Загора, да отида в Русе или в Бургас, хайде, може и в Ямбол.
Сега искам и в Сливен!
Как може да е толкова хубав този град?
Сигурно защото бях там за по-малко от денонощие… Не знам.
Знам със сигурност, че не ми се искаше да си тръгвам.
От сърце благодаря на Христо Батинков, който направи това възможно, като ме покани, и беше толкова грижовен домакин.
И не е вярно, че нямам познати в Сливен. Дойде Ани и ми донесе медец, а аз дори бях забравила, че тя живее там (според мен тя живее в детството). Видях на живо Веселина Седларска, това е един от най-умните хора, които знам, тя пише толкова проницателно и вълнуващо. Там беше също и Калин Петров, с когото си пишем. И поетът Деньо Денев.
Не, няма смисъл да се опитвам да изреждам, а и не мога да спомена всички, а съм толкова развълнувана и трогната от присъствието им.
Такава хубава вечер.
Блазе му на „Перцето“, с такива мили посрещачи.
Добавям една снимка, която ми изпрати Валерия.

Да, щях да забравя да кажа. Клубът на културните дейци в Сливен е много хубаво място. Това е една голяма възрожденска къща, част от цял комплекс (който не можах да разгледам, защото валеше проливно и беше тъмно). Това е от онези чисти и просторни къщи с дървени мебели и дърворезби, в които някак и въздухът е чист и лек, а аз не бях там туристка, а Участвах, Правех нещо… за което съм безкрайно благодарна.
Много ви благодаря. Много искам да ви видя отново.

Maria Doneva /translated by Diana Stefanova/

Come closer – and our shoes will touch like this,
and sniffing, rub wet noses in caress.
Come! Let’s explore the flavor of a kiss.
And maybe on your shoulder I could rest

my head? Just listen as the season lingers
down rooftops – and the world is melting south,
and with it, I, frost biting at my fingers,
dissolve into the sweetness of your mouth.

Come close. Our silhouettes will look the same
as sparrows in the winter shades of clear.
Will it be love? Let’s find a different name –
a title less imposing and severe.

Our habitation of the moment’s weather
snow crashing from a roof will interrupt;
away will fly emotion, silent feather –
a wisp of smoke above the mint tea cup.

Не е добър за раждане
такъв един сезон.
Настръхналите граждани,
с усмивки от лимон.

Сезон за оцеляване,
замръкнал насред път.
И във легла оправени –
деца, които спят.

Врабци, които хълцат.
Съсирена вода,
на ситен сняг накълцана,
и пепел по леда.

Дърветата разголени.
Пейзажът настървен.
Декември чака Коледа
от първия си ден.

Детството няма да свърши скоро.
Даже със цялата тъмна умора.
Даже със черните дрехи през зимата.
Даже със тежките сенки край името.
Детството – семчица, стръкченце хилаво,
всъщност е меко, но силно и жилаво.
Стряска го болката, дебне го мракът,
умни тревоги го блъскат със лакът…
То оцелява си невъзмутимо.
Свива гнезденца във всичко любимо.
Идва със новото бебе във къщата.
Тръгва си. Връща се. Връща се.
Връща се.

На 3 декември от 11 часа Постоянният театър към Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево ще представи в Панагюрище „Сдружени убийци” от Робер Тома. Поводът е Международният ден на хората с увреждания. Гостуването е по покана на заместник-кмета на Панагюрище госпожа Магдалена Македонска.

„Сдружени убийци” е криминална комедия. Действието се развива в едно тихо градче в долината на Лоара. Местните жители са скромни, възпитани и любезни, но зад благия им вид се крият силни страсти и неизпълнени желания, които довеждат до поредица от заговори и неловки опити за престъпление. Интриги, любов, предателства, флиртове и изненадващи разкрития, представени по най-смешния и забавен начин. Действието е толкова динамично и заплетено, че буквално до последната минута не се знае кой ще спечели и кой ще загуби.

Спектакълът ще се състои в залата в Клуба на пенсионера. Вход свободен.