Просто е.

Молба с по-силен пламък от молитва:
да зная, че към мене той изпитва

такава съща нетърпима нужда.
Че аз не съм му странна, нито чужда.

Да е със мен и всичко да ни стига.
Да бъдем два съседни реда в книга.

Да бъдем близки. И да е наблизо.
Да виждам как, когато вкъщи влиза,

светът омеква, кротко се променя.
Да знам, че той обича точно мене.

Но аз дори не знам кого ли моля…
защото то не става с труд и воля,

нито с молба, дори да е голяма.
А просто – е. Или съвсем го няма.

12 thoughts on “Просто е.

  1. Дали няма да разваля простотата на женското усещане за любов, ако постна едно мъжко такова, което бях писал някога

    Да ме обичаш

    Когато падна да събираш мислите ми
    и да ги слагаш в пазвата си да поникват
    Когато поизмръзна да раздухваш
    очите ми да се разпалват да те виждам
    Когато огладнея да ме храниш
    със слушането на гласа ми
    Щом легна уморен побързай
    в съня ми тихо да се вмъкнеш

  2. Pingback: Кратки 01.01.2013 | dream keeper

  3. Любов и Свобода да се наричам/ желая, но съзирам в туй беда:/ заробен съм, когато те обичам,/ а без Любов какво си
    , Свобода!

  4. Поредното Изключително Попадение
    На Една Изключителна поетеса . . .

  5. Pingback: Пълноценен живот | Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s