Тука нямам обхват.
Тука съм необхватна!
И смълчаният свят
по пътеката лятна
се катери със мен
и разкрива простори.
И не е уморен.
И се водим нагоре.
Дребни птици хвърчат
сред трептящи брезички
и докато мълча
си говоря със всичко.
Там се появи на бял свят бялата маймунка, между Стара Загора и Дряново.
Сега се намира в Къщата в небето в Шумен.
Ако искате да си купите красиви и весели неща (рисувано стъкло, играчки, бележници и всякакви други ръчно изработени красотички), можете да отидете в тази Къща в небето. Хем ще се запознаете с чудесни хора.
Сърцето ми довиждане ми каза
и хукна чужди хора да обича.
А аз останах къщата да пазя,
да готвя и да се държа прилично.
И ето ме – не давам прах да падне
по снимките, по-сладки от икони.
Ако сърцето ми се върне гладно,
ще го нахраня. И ще го изгоня.
This gallery contains 9 photos.
Мария
Единственият дом е тялото.
И всичко друго е измама.
Във кожата си от началото
до края. Нищо друго няма.
Черупката от кал и камъни
от костите е по-нетрайна.
Прииждат имане и нямане –
и си отиват. И случайно
животни, хора, птици, дяволи
съдбата срещу теб запраща.
Единственият дом е тялото.
И ти с душата си го плащаш.
И само то я приютява,
тя само там приляга плътно.
Дори когато я предава,
е неин неотменен спътник.
И само то е само твое.
И твърдо ти принадлежи,
дoкато, свършен и спокоен,
го пуснеш пусто да лежи.
Ихх, Мария!
Единственият дом е тялото.
Глава, коремче. Пух и слама.
Частици, търсещи се в цялото
с душица като тънка пяна.
А най-отгоре е украсата –
бои, маниста и привички.
Броим си произхода, расата
и дарове, но не за всички.
Добри и лоши – идват дните ни
и всеки нещичко си взима.
Надежди ни оставят китени –
за тялото, легло да има.
Насипва се – да отминава
живот в наличните количества.
И само пепелта остава
от думи, сенки и величества.
Най-трайно се оказва бялото
в палитрата ни – уж голяма,
за този дом единствен, тялото.
А сетне… ами, сетне няма…
. 
Отдавна ги гледам тези маймунки да подскачат из нета, но все не се наканвах да опитам да направя, защото ми се виждаше много трудно.
Нищо подобно! Весело и лесно е.
Следвах тези инструкции. Отклоних се само в частта за муцунката. И не ползвах ютия и шевна машина.
Втората маймунка ще бъде зелена.
🙂
This gallery contains 6 photos.
.
Утро, много си добро!
Утро, много си красиво!
Дъжд проливен, из ведро,
плисва върху всичко живо,
и дъгите му блестят,
и със светли капки гали
роклята ми на цветя,
цопащите ми сандали.
Мокър и разцъфнал ден
със окъпано начало,
с тъмен кичур, залепен
върху челото ти бяло.
Посивялата трева
във зелено боядисал.
Мокри сме и затова
да се бърза няма смисъл.
Нямам страх и нямам мрак.
Мокрите ти длани сричам.
Утро, заедно сме пак!
Утро, много те обичам!
‘
This gallery contains 10 photos.
Никога не са излишни още няколко.
🙂
Quanto ti amo, ancora
giorno di giugno, luminoso e bello!
Manciata di ciliegie brillanti
mi hai portato in regalo.
Fragole, tigli e rose.
Pioggia per un bagno pronto.
Mondo, felice e forte
come un matrimonio d’amore.
*
Това е стихотворението за юнския ден, преведено на италиански език от Лили Радоева – Дестради.
Ихаааа!!!
Когато отида на опера, после поне два-три дни си мечтая да проговоря на италиански. Че това стихотворение е половин сбъдната мечта!
Това е зайчето на Нели от Русе. Те определено си приличат! ❤
Тя може да направи
безброй еднакви мравки.
Безброй мъгли лилави
и сини незабравки.
Тя не познава скука.
Грижовна е към всички.
Планински връх ей тука,
там – борови иглички.
Едно и също нещо
по милион години.
Така тя става веща
в градини и в пустини.
В стихии и фурии,
и в приливи, и в суша.
Добре, кои сме ние,
че да не я послушаме?
По двайсет нокти нежни
за всяко малко бебе.
Безброй прашинки снежни.
Безброй целувки с тебе.
Мария Донева 