Мария
Единственият дом е тялото.
И всичко друго е измама.
Във кожата си от началото
до края. Нищо друго няма.
Черупката от кал и камъни
от костите е по-нетрайна.
Прииждат имане и нямане –
и си отиват. И случайно
животни, хора, птици, дяволи
съдбата срещу теб запраща.
Единственият дом е тялото.
И ти с душата си го плащаш.
И само то я приютява,
тя само там приляга плътно.
Дори когато я предава,
е неин неотменен спътник.
И само то е само твое.
И твърдо ти принадлежи,
дoкато, свършен и спокоен,
го пуснеш пусто да лежи.
Ихх, Мария!
Единственият дом е тялото.
Глава, коремче. Пух и слама.
Частици, търсещи се в цялото
с душица като тънка пяна.
А най-отгоре е украсата –
бои, маниста и привички.
Броим си произхода, расата
и дарове, но не за всички.
Добри и лоши – идват дните ни
и всеки нещичко си взима.
Надежди ни оставят китени –
за тялото, легло да има.
Насипва се – да отминава
живот в наличните количества.
И само пепелта остава
от думи, сенки и величества.
Най-трайно се оказва бялото
в палитрата ни – уж голяма,
за този дом единствен, тялото.
А сетне… ами, сетне няма…
. 
Прекрасно е!
Их че хубавооо! 🙂 🙂 🙂
Тук няма лъжа-няма измама-истинска поезия и то-голяма!!
Благодаря 🙂
Ихх, Мария!
Единственият дом е тялото.
Глава, коремче. Пух и слама.
Частици, търсещи се в цялото
с душица като тънка пяна.
А най-отгоре е украсата –
бои, маниста и привички.
Броим си произхода, расата
и дарове, но не за всички.
Добри и лоши – идват дните ни
и всеки нещичко си взима.
Надежди ни оставят китени –
за тялото, легло да има.
Насипва се – да отминава
живот в наличните количества.
И само пепелта остава
от думи, сенки и величества.
Най-трайно се оказва бялото
в палитрата ни – уж голяма,
за този дом единствен, тялото.
А сетне… ами, сетне няма…
.
🙂
{*}
❤
http://www.clashmusic.com/videos/sarah-blasko-all-of-me
красиво