СНЦ „СПРР – ВЯРА“
МОЛ : ГАНКА ГРОЗЕВА ЙОРДАНОВА
АДРЕС: 6260 РАДНЕВО, УЛ. ГРУДИ ФИЛИПОВ № 1
БУЛСТАТ : 123683816
IBAN : BG45TTBB94001507001858
BIC : TTBBBG22
SG EXPRESSBANK – ОФИС РАДНЕВО

Тъжно-смешната история с никулденските риби привлече вниманието на много хора. Някои от тях поискаха да помогнат, като изпратят някакви суми, според възможностите си. Обсъдихме въпроса с доктор Толев и сега ще ви кажа как стоят нещата:

Ако направите дарение на Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов”, парите ще се влеят в републиканския бюджет, и от там евентуално ще се върнат в Раднево като част от обичайното финансиране.

Има възможност да се направи дарение  на Сдружението към болницата, което има по-широка свобода и повече възможности да насочи вашите средства целево, според вашето лично желание на дарители.

В болницата има над 500 легла, и огромната част от тях са постоянно заети. Едно дарение, например от 30 лева месечно, би било капка в морето – значима и ценна, но капка.

Доктор Толев предложи следния вариант. Тези дарени средства била могли да се насочат специално към Терапевтичния театър. В него са заети около 20 пациенти от различни отделения. В бюджета на болницата няма предвидено перо за нуждите на дейността им.
Има още →

Доктор Тодор Толев

Понеделник, 6 Декември 2010 г. Стоя си пак аз в Радневската болница и пълня времето с делничности.

И изведнъж То се случи! Верно, братлета, случи се, хем точно в 13 ч. 26 мин, ще рече – почти по обед!

И ме завари неподготвен. Защото е известно, че е присъщо на човек да бъде неподготвен, зер иначе животът щеше да е непоносим с безпощадната си предизвестеност.

А ако ти се случи нещо хубаво, хем си неподготвен, хем ти е някак гузно – как пък на мен, ами какво ще кажат хората, мислиш си ти, пък и леко недоволство понякога сълзи отвътре – щото днес е прието да се жалиш постоянно, за да ти съчувстват и да не се набиваш на очи… А след хубаво нещо не иде някак да мрънкаш…

И ето, братлета, какво се случи! Рибата пристигна! Никулденската риба от вчера пристигна днес! Не може да бъде – рекъл би скептикът. А скептици у нас – дал бог, много са, пък и питателна среда имат, и са народ весел и жизнерадостен – погледнете само с каква усмивка посрещат несгодите и им се радват! Но този път – ядец на скептиците – рибата дойде, и биде документирана, изчистена и приготвена. Пир!!!
Има още →

Доктор Тодор Толев

Неделя, 5 Декември 2010 г. Радневската психиатрична болница.
По обикновение, стоя си аз в болницата и шушкам някакви служебни неща, когато около обяд телефонът звъни и ми съобщават, че почти 200 килограма незаконна риба е конфискувана в близост до болницата. Незаконно уловена, придобита или продавана – това не разбрах, но след конфискацията, вместо към местата за унищожаване, Представителят на държавната власт решил да разпореди даряването и в нашата болница.

В което има две добри неща. Първото, че Представителят на държавната власт върши точно това, което се очаква от него. Да пази интересите на Държавата и да повишава доверието в Управляващите. Второто, но никак маловажно е, че въпросната риба би била чудесен дар за хронично гладните радневски пациенти. Които и театър играят, и картини рисуват, и за болницата работят, и успяват да боледуват между всичко това, ала дойде ли ред за никулденска риба – все бюджет няма. То, и за друго няма…

И се започна! Със светкавична скорост се формира Екип по документиране, пренасяне и почистване на дарението. Заподнасяха се благодарности и приветствия. Светнаха едни ми ти усмивки – като 200 ватови крушки посред цигански квартал! Препирни почнаха – кой да носи, кой да чисти… колко тави и ножове ще трябват. Е, и мрънкане се появи, ама тихичко: „толкоз риба… голямо чистене ще е… и точно баш днес ли…” Но като цяло, атмосферата бе приветлива и весела – сякаш не риба, а да речем фолк-звезда или нещо много повече – Властник някакъв на гости ни иде!
Има още →

На 3 декември, в петък, ще раздавам автографи в новата книжарница на Хермес в Стара Загора.
Иво ме пита:
– От колко часа?
– От 6 вечерта, в новия мол.
– Може ли да дойда, може ли?
– Естествено, маменце, даже много ще се радвам! Тъкмо си първа смяна и няма да се налага да те освобождавам от часовете.
– Фак, аз съм първа смяна! Няма да дойда…
– Защо?!?!?!
– Защото и без това съм свободен.
🙂

Човек се обръща към поезията в тези периоди от живота си, когато се чувства слаб и оголен към света.
На малките деца им казват стихчета и залъгалки, за да ги успокоят, приспят, да ги нахранят по-лесно или да ги накарат да се усмихнат.
После, масово, през пубертета се случва четене и писане на поезия, главно любовна, главно трагична.
И по-късно, във всички възрасти, стиховете сами се събират да кръжат в ума на влюбения човек.
Когато почине близък, отново стиховете идват някак на място. И най-нелитературните хора, дори – най-вече те, слагат на некролозите стихове – такива, които изразяват чувствата им и отговарят на представите им що е поезия.

Според мен това означава, че поезията служи на безпомощния и беззащитен човек, за да му помогне и да го защити.
Когато се съвземе, той може и без поезия.

Аз винаги не мога без стихотворения. Всеки ден не мога.

Открих преди време, че съществува само един глагол в българския език, който няма форма за повелително наклонение – мога.
Не е възможно да се заповяда – Можи!

Аз съм винаги беззащитна, и нека да е така.

Статия от февруари 2005 г. Аз излязох от училището с минимални поражения след две години труд там; но пред детето ми има още 4 ученически години.
Грижа ме е!

*

Положението е такова – никой няма интерес да те изключат от училище и каквито и усилия да положиш, те ще останат безрезултатни. Не чакай друг да свърши твоята работа. Ако искаш да се махнеш от училището, в което си записан, просто го направи.

Има още →

Изучаваме новата си придобивка – цифрова телевизия. Откриваме, че има десет канала за възрастни.
– Че с какво толкова разнообразно могат да ни изненадат… цели десет порно канала?! – наивно се чудя аз.
Иво изказва предположение:
– Може би са снимали различни хора?

Иво ме запознава с невидимите си приятели:
– Това е Джони Пръчката, той е куче. Онзи там също е куче, и той е Джони Пръчката. Другият и той е Джони Пръчката.
– Те колко са?
– Много.
– И всички ли се казват Джони Пръчката?
– Да – отговаря ми той.
После се поправя:
– Само най-малкият има друго име, той е Джони Пръчицата.

❀

Липсва ми Едно време…

Пред пожарната в Стара Загора открай време има фонтан, кога с червени рибки, кога без.
Минаваме от там с хлапето, на има-няма три години. Той се залепя за водата и пита:
– Защо на дъното има парички?
– Ако хвърлиш вътре стотинка и си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне – обяснявам аз.
– Може ли да хвърля, може ли да хвърля!
Давам му една монетка, той я хвърля вътре и започва да вика:
– Сбъдна се! Сбъдна се!
– Ъъъ.. а ти какво си пожела бе, маме?
– Да хвърля една паричка!

Имаше едни времена, когато нямахме пари. Да не обяснявам, но нека се разбира буквално – нямахме.
Отиваме на разходка двамата със сина ми, тогава на почти 4 години.
На едно място виждаме цветя, и между тях – рози.
Най-красивите възможни, от кадифе, само че истински.
Eдната струва почти колкото пет хляба, без две-три филийки. Няма какво да кажеш.
Отминахме, аз май се пообърнах да ги видя пак.
По едно време хлапето си измъкна потната ръчичка от пръстите ми и хукна на някъде.
Като се върна, ми подари едно паднало листче от моите рози.

🙂

Неотдавна един господин ме пита:
– А вие пишете ли любовна лирика?
Викам му – Случва се, да.
– Къде мога да я прочета?
– В книгите ми, в нета…
– Аз всичко прочетох, ама, да прощавате, то е писано като за малки деца. Истинска любовна лирика нямате ли?