Тъжна съм.
Като се замислям, усещам, че една нова плюшена играчка би могла да ме утеши. Влизам в магазина и по метода на елиминирането стигам до две съвсем неустоими същества – коте с озадачен поглед и кученце, което дрънка.
Продавачката наблюдава известно време моите мъки и решава да се намеси.
– За кого избирате играчка?
– За себе си.
– Да, но за кого я купувате?
– За мен.
– За у вас?
– Да, ще си я нося вкъщи.
– Аха. – Тя е търпелива, а дикцията й става изключително ясна. – И на колко годинки е детенцето?
– На тридесет и пет. – също толкова отчетливо й отговарям аз и гледам как усмивката постепенно облива лицето й.
Мария Донева 
Хубаво е. Снощи и аз спах с един грамаден лос. За първи път.Бях сама и ми беше хладно, а той беше наблизо. Хареса ми неочаквано много.Тази успокояваща плюшена мекота прониква надълбоко през кожата и те прави по-умиротворен . Надявам се, че не се вдетинявам по никое време, звучи доста тревожно. Гуш!
хубаво е, но малко тъжно
не се тревожи 🙂
Добре. Няма.
намерих си още едно плюшено стихче, сега ще ти го кажа ☼
Дръжте котето около себе си – голям контрольор е!
Непрекъснато пита: „Хей, ама какво правиш!?” 🙂
има много зорък поглед то 🙂
обичам предмети, които се грижат за хората
Чудесно казано!
Не е коте то 🙂 ТИгър е! Голям и страшен!
аха, от по-меките 🙂