Петък е големият ден.
Остават още три репетиции, и после ще се покажем в целия си блясък, гримирани, костюмирани и приказно вълшебни.
В петък, на 15.XII от 17,30, ще си чакаме публиката в „Захарий Княжески“
.
Аз се казвам Мария и съм пристрастена към радостта.
Затова мечтая за това събитие още от миналата година.
Мечтая да стане 16 декември, аз да дойда в София, да си метна багажа в хотела и да отида пеша до НДК, да вървя през панаира, да виждам познати (хора и книги), да прегръщам любими (хора и книги), да си играя на „Жената зад щанда“ на Жанет 45, да пия кафе, да бърборя, а когато стане 17,45 – да отидем в Перото и там
Оооооооооо!
И там да празнуваме, да се смеем, да рисувам котки, зайци и бухали (понеже това мога), да разсмивам хората.
Тези неща. На 16 декември от 18 часа в Перото.
Аз се казвам Мария и съм пристрастена към вас.
Урааа! Наближава премиерата!
Репетираме от септември, знаем си думите, гласим си костюмите, декорите ни са почти готови също, остават последни дни до представлението, а то ще бъде
на 15 декември от 17,30 в РБ“Захарий Княжески“!
А Нейко Генчев току що ни направи плакат, и флаери, да летят и да канят публика.
По-точно – в 4б, при госпожа Стела Иванова.
То стана така: тя ми писа и ме покани. Това е допълнителен благоприятен страничен и много желан ефект от „Писател назаем“ – тръгнах за Димитровград, за ПМГ „Иван Вазов“, но кривнах от пътя и първо ме приеха в СОУ „Любен Каравелов“.
Вие не можете да си представите какви умни и красиви деца и госпожи има в тези училища. Топли, сладки, пълноценни часове.
Където бях, искам пак да бъда. Където съм ходила, искам пак да отида. Аз съм щастлив човек.
Снимките са от страницата на госпожата ❤
Гледам хубавия дъжд – студено, мокро, а пък красиво. Цветовете са по-ярки, както когато намокриш дрехите си и шарките им стават по-наситени. Сигурно затова се казва „напити цветове“. Напито червено, жълто, черно. Всичко има.
А колко е хубаво от студената улица да влезеш на топло, и да е празнично, да видиш хубавите лица на хора, които харесваш!
Това са ми плановете. Книгата е само повод.
На 7 декември в Асеновград, на 8 декември в Пловдив.
Елате, за да бъдем заедно, а?
Това ми беше най-веселата и обичлива премиера.
На приятелско място в „Приятели“, с вниманието и грижата на „Родина“. (Тия кавички са просто за украса. Няма кавички.)
Любимият ми хор Библиофония ме срази с песен на уста, след която всички присъстващи завинаги станаха библиофонофили като мен.
Краси Лекова прочете думи за книгата, истинско любовно писмо.
Ани направи снимки, и защото тя е толкова усмихната, на нейните снимки всички са хубави.
Показвам:
Благодаря!
Предстоят хубави неща. Ето да вземем сряда, 29 ноември.
Сутринта ще отида в Димитровград за един урок в ПМГ „Иван Вазов“ по Писател назаем.
А вечерта от 18 часа в книжарница „Приятели“ в Стара Загора ще бъде премиерата на новата книга.
Ех, че хубав ден!
Ще се радвам да се видим, моля, заповядайте!
Ето, вече я държа в ръка.
Оставих я на коленете си, за да напиша няколко думи.
Много ми е радостно и благодарно. В следната хронология:
На добрите приятели, които ме окуражиха да си събера книжка с разкази, за всички похвали и оплаквания – взети са под внимание и са отразени.
На Иво, че ми направи корица и съдържателен разделител, с цялото съдържание, изписано върху него.
На Марин Бодаков, че прочете разказите внимателно и грижовно, вслуша се в тях и ги чу. И че току що ми писа: „Нашето гардже е най-хубавото.“
На госпожа Божана Апостолова, защото не се замисли, преди да каже „Да“.
На Станислава Станоева, че ми коригира грешките и ми нанесе и най-закъснелите поправки.
На Елка Стоянова, която остави настрана властването над Вселената, за да напише най-топлите и щедри думи за тая книжка, и с късмет да тръгне тя по пътя си.
На Гери, Яна и Зоре, че посрещат книгата и ще я подават със собствените си ръце в ръцете на читателя.
Вие сте много, много важни хора.
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.
Отделете два часа от вечерта за спокойствие, красота, музика и поезия.
Ще чуете някои от най-любимите джаз-стандарти, изпълнени с текстове на български език. Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.
https://www.facebook.com/groups/318368831534421/
Вход за концерта – 10 лева.
Телефон за резервации: +359 887 051080
ДжаП.Бг
Иво я направи.
Има и плакат за 25 октомври, ето го!
Мили приятели в Бургас!
Каня ви на среща в 8mamas. В менюто ще има и стихотворения, и разкази, защото вече е есен, вечерите стават дълги, редовете – също.
Предстои да излезе новата ми книга и това ще бъде нейното предпремиерно обявяване.
Много се вълнувам и поканата от страна на 8mamas дойде точно навреме – хем ще се престраша да чета разкази пред публика за първи път, хем вие ще ми бъдете на късмет.
За разказите: има смешни, има любовни, има и с ужаси; геройчетата им са най-обикновени вещици, еднорози, пиперки, къщи, бабки, джуджета, слонове и други същества от ежедневието. Замесени са от същото тесто като стихотворенията, нали ги знаете тях?
Моля, заповядайте!
Аз отдавна мечтая за тази среща, още от май, защото тогава бяхме ЕТО ТАКА.
Най-после! От 3 октомври отново започваме да се събираме –
всеки вторник от 19 часа в ЦПРЛ.
Когато сме заедно, ние си разказваме какво сме правили през миналата седмица, какво сме чели и за какво сме се вълнували. Играем различни игри за фантазиране и съчиняване, от които взимаме тема, по която всеки пише там на място. Четем, обсъждаме, даваме предложения за редактиране. Ръкопляскаме си. Често се случва да ядем шоколад.
Правим това, което обичаме.
Вратите ни са отворени за всички младежи, които обичат книгите и писането на истории.
Клубът е за хора между 9 и 12 клас, плюс/минус 5-10 години. Всеки може да дойде и ако му хареса, да продължи да идва.
Заниманията са доброволни и напълно безплатни.
Хей, ура, ура!
В София, на 30 септември от 16 часа
в „Плюс това“ на „Марин Дринов“ №30
ще има голяма и весела премиера
на книгата „Патилата на метлата“
Елате с децата!
PS В „Плюс това“ съм била само по прелестни поводи, затова ми е любимо място. Когато си го представям, се виждам ето така:
