Ехо от София

Изчаках да мине малко време, но вълнението ми не иска да стихне. И аз не искам да стихва. Получих толкова много топли прегръдки, че не трябва никога повече да ми бъде студено.
Не можах да обиколя панаира, защото идваха мили, сладки хора да си поговорим, да им подпиша книга, или пък „аз си купих книгата още преди това, но може ли малко да я подържите?“
Няма как да се отблагодаря за цялото внимание, радост и топлота, но мога да мисля за тях, да ги запомня и да се опитам да бъда на висотата на празника, всеки ден.
Видях отдалеч лица на приятели, които после не успях да поздравя.
Получих похвала от господина, който се грижи за озвучаването, и от охранителя. Това значи много.
За мен това беше голяма вечер. Много важна. Вие бяхте там.
Ето няколко снимки, които взех от фейсбук, снимките са от Стефка Крушарова, Любомир Перчемлиев, Зина Чаушева, Зорница Христозова, Симеон Аспарухов, Ивелина Чолакова и Радослав Чипанов.
Има също и видео, на което много се радвам. Погледах от тук – от там, и установих, че да, наистина съм силно притеснена, необичайно, и я, ами че аз не съм дебела!
Сърцето ми е пълно с благодарност.

4 thoughts on “Ехо от София

    • Похвалата на господина, който се грижеше за озвучаването, наистина е важна. Той слушаше през цялото време и много се усмихваше – виждах от мястото си. На мен също ми беше приятно – може би най-трогващото ти представяне в София. Абе, получи се.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s