Аз се казвам Мария и съм пристрастена към радостта.
Затова мечтая за това събитие още от миналата година.
Мечтая да стане 16 декември, аз да дойда в София, да си метна багажа в хотела и да отида пеша до НДК, да вървя през панаира, да виждам познати (хора и книги), да прегръщам любими (хора и книги), да си играя на „Жената зад щанда“ на Жанет 45, да пия кафе, да бърборя, а когато стане 17,45 – да отидем в Перото и там
Оооооооооо!
И там да празнуваме, да се смеем, да рисувам котки, зайци и бухали (понеже това мога), да разсмивам хората.
Тези неща. На 16 декември от 18 часа в Перото.
Аз се казвам Мария и съм пристрастена към вас.
Мария, здравейте,
Аз съм Жени, ако помните, и ще се радвам да се запознаем лично на щанда на Жанет 45.Ако все още бихте могли да вземете онези прекрасни закачалки, ще съм Ви много благодарна.До скоро!
Здравейте!
Казахте, че ще ги вземете от Бургас и аз ги занесох там. Тъй като не дойдохте, оставих ги в 8mamas и ви писах тук. Предполагам, че още ви очакват там, ако хората от заведението не са ги изхвърлили.
Така че на 16 няма да нося закачалки, но ще бъда там и разбира се, че ще можем да се запознаем.
ето, можете да видите коментарите тук: https://mdoneva.com/2017/10/16/sreshtavburgasna2510/
Ах, така съжалявам, тогава не бях в Бургас, напоследък ми се случват все неочаквани неща(не хубави), сега ще се обадя, а това , че сте ми писали въобще не съм го видяла, така съжалявам! До скоро.
Знаете ли, с вас не се познаваме, но като ви чета коментарите (които се въртят главно около някакви закачалки) – защо не поотложите срещата с тази поетеса за едно по-далечно бъдеще?
Е, това сега какво е?
Случват се неприятни непредвидени неща; защо да няма приятни предвидени – за баланс?
Признавам, не бях погледнал на ситуацията от тази страна.