Мека като котка на дивана,
тиха като паяк на тавана,
сгъната на четири, сгъстена,
в шепата ми топло разтопена,

тайна и откъсната от всичко,
скрита, и самотна, и самичка,
семка от къпина, от черница,
нота, чер пипер, сачма, зеница,

и опитомена, и домашна,
но в безсънните ми нощи страшна,
проста мисъл, дразнеща, такава –
мисълта, че времето минава.

Всички дъждове от днес са весели.
Твърде тъжна стана есента.
Ще забравя жалбите си есенни,
тази моя глупава тъга.

Блясва изведнъж дъждът затоплен,
напоен от светла доброта.
Кой измислил е, че съм самотна?
Ставам пак щастлива и добра.

И небето става тихо, песенно.
Сред антени вятърът снове.
Всички дъждове от днес са весели –
до следващите тъжни дъждове.

1986 г.

Ама какъв келеш съм била, а? Ще ми се да се познавам, тогава 🙂
Това стихче е от книжката „Очи за красотата“, център „Знаме на мира“, 1989. Ще я сканирам и ще я кача, любопитна е, поне за мене 🙂
Дали не трябва да я включвам в библиографията си?

Мария
Душата иска си храната
и чесането по гърба,
и шляпането във водата,
и ходенето по ръба,

душата си изисква грижи,
че ако нещо й се случи,
да има сили да се движи,
и нови номера да учи.

ТТ
Душата, по обикновение,
деня започва със кафе,
а вечерта – стихотворение.
През съботите може две.

Душата храни се с надежда
и се приспива със мечти.
Душата мрази да подрежда
въпроси в стил: „Коя си ти?“

Душата иска да обича
добре насрещната душа.
Това усетих че изричам
в стремежа да се разтуша.
:)))

Относно душата – повтарям ти слухове,
които съм чула и чела.
Но ето – кафето горещо ми дъхва,
а утре е бавна неделя,
говорим си в рими, без друга награда,
освен споделеното чувство,
и просто не ми е възможно да страдам,
и всичко е толкова вкусно,
и всичко е радостно, и по пижама,
денят ми лежерно ще мине.
Е, може ли всичко това да го няма,
щом умре човек ил загине?

❀

Има работи културни,
тънки и литературни,
във които е добре
никой да не разбере
зашифрованата мисъл,
както и защо си писал.

1
Когато дотъче килима,
ще трябва да го изостави –
да го постели под краката
на някой преживяващ мъж,
с професия, с достойно име.
Когато дотъче килима,
ще стане най-обикновена,
спокойна, със съпруг и къща.
Ще си отдъхне най-накрая,
ще си отспива до насита,
и ще сънува, че тъгува,
че някой стар познат се връща.
2
А той я търси, той копнее –
макар че не е срещал нея,
жената със коси от прежда,
която никой не поглежда.
Тя се е скрила вътре в стана
и сякаш цяла е втъкана.
в килима. Нещо обещава
и нещо иска. Отминава.
Той цяла нощ претърсва мрака,
защото знае – тя го чака.

Днес прането изпръхва
изведнъж, на момента,
и градът си отдъхва,
цял във злато и мента.

Светлината узрява,
зачервена и сочна,
и следобедът става
за запомняне точно –

ето босите лапи
на детенце в количка.
Ето цвят, който капе.
Ето свят.
Ето всичко.

Книжката я има в литернет. Ето ги и картинките. Кой не ги беше виждал, а? 🙂

Има още →

Конче от размекнат карамел
със опашка пъди маранята.
Облак тъмносин се е навел
на една целувка от земята.

Въздухът е пълен със трева
и със билки. Въздухът лекува.
Кончето с красивата глава
в маранята трепка и танцува.

Слънчевият реотан жужи
и искри над кончето се ръсят.
Облакът е хладен и тежи.
Тънката му риза ще се скъса,

и във кадифе и акварел
ще засвети мястото, където
кончето от топъл карамел
ще отпие глътка от небето.

Колко е хубаво
времето вкъщи.
Беля си ябълка.
Книга разгръщам.
Тихичка музика
бавно бълбука.
Слънце ли?!
Аз пък не мърдам от тука!

Може аз да съм будна,
но сърцето ми спи,
и дори ми е чудно
как тупти и тупти,

тихо и уморено,
тайно във тъмнината,
и едва защитено
в клетката на ребрата,

като пиле сънливо
то трепти и кротува,
то заспива, заспива,
то сънува, сънува,

то забавя, забавя,
то притихва, притихва,
и забравя, забравя,
и насън се усмихва.

Цяла зима писах български думички за велики джаз-стандарти, и през пролетта имаше концерт, на който Марина Господинова изпя девет от тях.
Имаше и други, които още не съм чувала, освен когато си ги тананикам сама. Дали някога ще имат и друг живот?
Това е една приказно хубава песен, която в моя ум се превърна в приспивна песничка на български. Моля, опитай и ще видиш колко е хубаво човек да си я пее заедно с Чет Бейкъррррр!

Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен познат аромат.
Хайде, всички вече спят.