Мисълта, че…

Мека като котка на дивана,
тиха като паяк на тавана,
сгъната на четири, сгъстена,
в шепата ми топло разтопена,

тайна и откъсната от всичко,
скрита, и самотна, и самичка,
семка от къпина, от черница,
нота, чер пипер, сачма, зеница,

и опитомена, и домашна,
но в безсънните ми нощи страшна,
проста мисъл, дразнеща, такава –
мисълта, че времето минава.

6 thoughts on “Мисълта, че…

  1. Да, няма да усетиш как времето за раждане и отглеждане на деца минава… Интелектуалецът- естет ще ревне „гадна и еснафска проповед“, да ама в живота ни сме си самодостатъчни без онова, което не излиза от нас!

  2. не сме си самодостатъчни… Елисавета Багряна по този повод на преклонна възраст ни обясняваше, че едва ли не била щастлива, защото раждала поезия, а не могла син да роди… Добра утеха!

  3. В един документален филм за Австралия бушмен с празнично белосано лице изрече ‘времето е измислено от белите и е без всякакво значение’.
    Двайсет години вече не мога да го забравя 🙂

  4. @Мирчо Люнгов, всъщност Елисавета Багряна има син: Любомир Шапкарев (Уикипедия)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s