Мисълта, че…

Мека като котка на дивана,
тиха като паяк на тавана,
сгъната на четири, сгъстена,
в шепата ми топло разтопена,

тайна и откъсната от всичко,
скрита, и самотна, и самичка,
семка от къпина, от черница,
нота, чер пипер, сачма, зеница,

и опитомена, и домашна,
но в безсънните ми нощи страшна,
проста мисъл, дразнеща, такава –
мисълта, че времето минава.

5 thoughts on “Мисълта, че…

  1. Да, няма да усетиш как времето за раждане и отглеждане на деца минава… Интелектуалецът- естет ще ревне „гадна и еснафска проповед“, да ама в живота ни сме си самодостатъчни без онова, което не излиза от нас!

  2. не сме си самодостатъчни… Елисавета Багряна по този повод на преклонна възраст ни обясняваше, че едва ли не била щастлива, защото раждала поезия, а не могла син да роди… Добра утеха!

  3. В един документален филм за Австралия бушмен с празнично белосано лице изрече ‘времето е измислено от белите и е без всякакво значение’.
    Двайсет години вече не мога да го забравя 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s