Всички дъждове от днес са весели.
Твърде тъжна стана есента.
Ще забравя жалбите си есенни,
тази моя глупава тъга.
Блясва изведнъж дъждът затоплен,
напоен от светла доброта.
Кой измислил е, че съм самотна?
Ставам пак щастлива и добра.
И небето става тихо, песенно.
Сред антени вятърът снове.
Всички дъждове от днес са весели –
до следващите тъжни дъждове.
1986 г.
Ама какъв келеш съм била, а? Ще ми се да се познавам, тогава 🙂
Това стихче е от книжката „Очи за красотата“, център „Знаме на мира“, 1989. Ще я сканирам и ще я кача, любопитна е, поне за мене 🙂
Дали не трябва да я включвам в библиографията си?
Мария Донева 
Пожелавам ти и след 24 години да зададеш същия въпрос …??? и към настоящата година!!!
и аз си го помислих! :)))))))))
супер оптимистично стихотворение =] много е хубаво, браво!
правя, каквото мога 🙂 благодаря 🙂
А дали може да помоля да си промениш настройките, за да мога да виждам цели публикации през четеца си? Разбира се, ако нарочно си ги оставила само с откъс, с удоволствие ще те чета и от тук 🙂
ми аз не знам какво означава това…
Ей това е 🙂
https://mdoneva.wordpress.com/wp-admin/options-reading.php
я погледни, направих ли нещо?
Е, ще се види другя път, като напишеш публикация 🙂
Но пък благодаря за отзивчивостта и нейната скорост 🙂
Мдам 🙂
Вече мога да ти виждам целите неща без да идвам в блога ти. Висш шпионаж 🙂
само мерак да имаш :))))
поздрави!