Относно душата – повтарям ти слухове,
които съм чула и чела.
Но ето – кафето горещо ми дъхва,
а утре е бавна неделя,
говорим си в рими, без друга награда,
освен споделеното чувство,
и просто не ми е възможно да страдам,
и всичко е толкова вкусно,
и всичко е радостно, и по пижама,
денят ми лежерно ще мине.
Е, може ли всичко това да го няма,
щом умре човек ил загине?
❀
Добре е по пижама да нахранваме душите си… не знам обаче на кое отдават те по-голямо предпочитание: на кафето или на сандвичите!?
Веднага ще ти отговоря, в следващата тема! 🙂