Тази година започна неописуемо за мен. Получих военно отличие!
На специално тържество бригаден генерал Стоян Шопов ми оказа изключителна чест и ми връчи награда за това, че преди време написах текста на химна на Втора тунджанска механизирана бригада.
Това стана на 4 януари сутринта, беше слънчево и много светло, тържествено и сериозно, а аз направо не знаех къде съм. Днес ми изпратиха снимки от онзи ден и аз пак се почувствах така.

Намерих един клип с първото изпълнение на химна.

От юли миналата година всяка седмица споделям радостта си от хубавите книги в предаването за култура „Флашмоб“ по радио Стара Загора. Имам концепция: да избирам за четене разнообразни заглавия и да говоря за тези, които са ми харесали, защото съм научила нови неща и съм преживяла нещо повече, благодарение на тях. И после тичам да кажа: красива работа, обърнете й внимание!

Аз не си говоря сама, предаването има водещи, журналистите от радиото, техните въпроси, гласове и усмивки определят тона и насоката на всеки разговор. Радио Стара Загора е гюл бахче. Розова градина!

Това е първият епизод от подкаста. Не знам дали точно така се казва, но ето го, за „Гладни сърца“ на Веселина Седларска. Може да се влезе и от страницата на радиото, най-долу. Има подкаст на предаването за джаз на Цветомир Цанков, не е за изпускане и е страхотно, че вече ще мога да си го слушам, когато ми е удобно.

Новата година само радости да ни носи! Моля.

Разбрах като кого пиша и на кого искам да приличам в писането си. Да наподобявам старателно и да подражавам дори на случайните жестове.
 Казвам му „мушкато“, за да ме разберете, а иначе майка Мими му  казваше „моловка“, защото то така се казва. Нито едното име е кой знае каква хубост, нито другото. Мога да го назова и „пеларгониум“, хептен да не ме разберете.
Но аз много искам да ме разбират! Толкова е самотно и унизително да не те разбират. И страшно, като в онзи сън, в който нещо зло те гони и ти бягаш, а стоиш на едно място, и крещиш, а не се чува нито звук. Същото е – да говориш и да не те разбират.
Затова обожавам самата идея за превод – да направиш неразбираемото разбираемо, и то само с помощта на думите.
Както поезията е превод от езика на нещата на езика на хората.
Наесен човек се изправя пред избора кои цветя да прибере на топло и на завет и така да им спаси живота, и кои саксии да остави на терасата. Поне в града е така, за хората, които живеят в къщи и в села, сигурно има разлика. Аз казвам за това, което знам от живота си.        
Даже още от пролетта, по време на първоначалното натрупване на пръст, тор, саксии и нови растения, все си има едно наум – хубаво ги носиш тук и садиш и поливаш, ама наесен…?
Едногодишните ми действат лековито. Наблюдавам тихото им умиране без голяма жалост, те са взели и дали всичко, което са могли, целият им живот е спретнато пакетиран в малко вързопче топли месеци и край. Хайде да не преиграваме и да не се тръшкаме, всичко е наред, цветето е дошло, взело си е момента, своите минути слава, поклон и точка.
Някои хора не харесват мушкатото, защото било много селско. Ами това му е най-хубавото! Някакво… провинциално… Е да де! Да го видиш как свети по уличките в Прованс, това ти пожелавам. Или в Гърция в каменните саксии пред белите къщи, със сини первази – ако е по островите. Или в Южна Африка, там била родината му и там мушкатата растели като дървета, представяш ли си!
Името „мушкато“ идвало от голямата му жизненост – където го мушнеш, се хваща, расте и цъфти. Името „моловка“ не знам откъде идва. От баба ми идва. Името „пеларгониум“ идва от гръцката дума за „щъркел“, любимата ми птица. Впрочем вижте каква смешка си намерих тук: „латинското наименование идва от гр. πελαργός (pelargos) – „щъркел“. Много латинско!
Мушкатото мирише на хубаво, дори стъблото и листата му имат разпознаваем аромат.
То се гледа лесно, издръжливо е, цъфти като лудо зиме и лете. Цветовете му могат да бъдат от бяло през розово и лилаво до каквото се сетиш червено. Цъфти в бъбриви съцветия.
И да го забравиш неполято, или на студено, или на горещо, и хич да не го погледнеш, то си води своя скромен живот, пази си вода в къдравите мъхести листа и съществува с нея.
Мушкатото не става за букети. Няма да го видиш на президиум или награждаване, нито пък на траурен венец. За всеки повод, висок, тържествен или домашен, си има други подходящи цветя. Мушкатото е само за отглеждане и живеене заедно.
Мушкатото е изобилно, скромно, дълготърпеливо. То е придружаващо растение, дружи си с тебе и те съпътства. Мушкатото се отблагодарява за вниманието и времето, което му отделиш, и цъфти още по-възторжено, и ти показва всяко свое цветче поотделно, и ти дава аромата си, ако се приближиш до него.
Не всеки го харесва, но нали дори и солта и захарта не понасят на всеки, какво остава за едно просто цвете.
Като най-обикновеното цвете. Така искам да пиша.

Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката.
И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!

Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък:
„Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист
„Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист
„Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“
„Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист
„Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела
Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина.
Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици.
Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами.
Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста.
През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.

Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно.
Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:

Волнуется всё море,
что справиться не сможет,
что и весна уплыла,
и лето медлит тоже,

что все поразъезжались,
и вряд ли кто вернётся,
что солнце остывает,
спиною повернётся.

И слезы его мутны.
Медузы обжигают.
Красивые минуты
на лодке уплывают.

И трётся смуглым носом.
Обрывком флага машет.
Ноль по шкале ресурсов,
а, может, ниже даже.

Молчит, бурлит, качается
на дне своей депрессии –
лучистую улыбку
пираты тащат весело.

Что делать? Как быть дальше?
Век вековать придётся.
А может утопиться? Но…
Всё же обойдётся.

Благодаря!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.

През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за
Пловдивската опера.
Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България.
След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова.
Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал.
„Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През април си направих моя си Личен Маратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга.
От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“.
По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.

Звездите си заплетоха лъчите.
Батерии без електронче ток.
И бяла мечка, вързала кънките.
И меденки с отдавна минал срок.

Пластмасови гирлянди във кашона,
прибрани със замах на две – на три.
От поглед само златото се рони
и чувствам как ще захвърчат искри.

И всичката украса боклучава,
която цяло лято само пречи…
Но дойде ли декември – нещо става.
Дали аз ставам празнично човече,

дали са ме облъчили с реклами,
дали по навик стар ей тъй си плача…
Играчките се галят във дланта ми,
наперват се, накриво се закачат,

блещукат със такава смешна гордост,
искрят с пукнатини като с медали,
и стъкленото жълъдче е орден
за времето – че сме го преживяли.

в клуб „Портрет”,  ул. „Неофит Рилски“ №72, София

на 18 декември от 20 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Дядо Коледа наближава града с шейната, теглена от Рудолф, рецептата за най-сочна баклава е залепена с магнитче върху хладилника, дори времето да е мрачно, ние казваме – нека да вали сняг, в снега София е като страна на чудесата, Коледа носи красиви неща, ние преливаме от любов и колкото повече празнуваме, толкова повече вярваме в пролетта.
Ето, почти ви разказах концерта. Венци и Антони ще го превърнат в музика, Марина ще го изпее, а ние ще го преживеем.

Концертът  ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. 

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/218085803701567/?ref=newsfeed
Вход за концерта – 20 лева
Телефон за резервации… Резервации не се правят, елате навреме. Ние вече ще сме там.