Светът, взривен от про- и анти-,
се уповава на таланти,
които още знаят ясно
какво е честно и прекрасно,
които още пазят живо
усещането за красиво,
светът копнее за поети,
в които истината свети,
светът жадува за актьори,
в които Бог да проговори,
със дарба – благодатна почва,
в която чудото започва,
пониква и се вкоренява,
напук на църква и държава,
напук на власт и политика,
с гласа на онзи, който вика
в пустинята – и тя отвръща
и във градина се превръща.
Светът е почернял от жажда,
но точно в този миг се ражда
приятел, помагач, спасител,
художник, градинар, учител,
и точно в този миг на нужда
във всеки нещо се събужда,
разсънва се, просветва, тлее,
открива за какво живее
и силата си предусеща,
върви, усмихва се отсреща –
искра в човечеството, цялото,
и гледай! – даже в огледалото.