„Няма да те дам.“


Мале, колко рев ревах за Миряна Башева.
Без да съм я срещала. Само съм я чела.
С чувството „отиде си пак човек от нашите“.
Без да знам дали при „своите“ тя мен би приела.
Има думи, от които въздухът олеква,
има редове, които без да уча, знам.
Мъчно ми е, светло ми е, а в ума отеква
„Няма да те дам. Няма да те дам.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s