Мале, колко рев ревах за Миряна Башева.
Без да съм я срещала. Само съм я чела.
С чувството „отиде си пак човек от нашите“.
Без да знам дали при „своите“ тя мен би приела.
Има думи, от които въздухът олеква,
има редове, които без да уча, знам.
Мъчно ми е, светло ми е, а в ума отеква
„Няма да те дам. Няма да те дам.“