Приятели е книжарница. Това й е името, но не искам да го пиша в кавички, защото Стаси и другите момичета от нашата книжарница наистина са ми приятели. За там съм ушила тези човечета, там ще стоят, ще се усмихват и ще чакат някой да си ги хареса.

А минзухарчето ме чакаше търпеливо сутринта в една голяма саксия на терасата. Вчера нямаше никакви признаци, че там ще цъфти цвете, то се е приготвяло да ме изненада, а аз точно днес да се успя!

Шареният бръшлян пък беше стръкче с две листенца, което ми подари една мила госпожа в Казанлък по-миналото лято. А сега – ехее!

Тя си има песен.

Направих ги, защото ми трябват. Дайте да си говорим честно, те са нужни за всяко домакинство. Аз не знам жена, която да не е принцеса, ако не изявена – то латентна.
Абе трябват си корони…

Две от тези човечета ще отидат при мъж, който обича поезия и шахмат, а през свободното си време поправя касови апарати.
Едното е поръчано от художничка, която държи на връзката с детето в себе си и е решила да го поглези.
Едно от човечетата е купено от малко момиченце на благотворителен търг „на зелено“, още преди да бъде ушито.
Едно от тези е за седемгодишно момче, което сега е на море.
А едно от тези човечета не е поръчано от никого, то не знае кой ще го поиска и кой ще го дочака.
Всяко със съдбата си и всичките – усмихнати.
Наивни ли са, глупави ли са, или имат чудния късмет, че сърцата им са смели?

Две човечета по поръчка и още едно, защото не можах да се спра.

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува – и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

🙂

Добре стои!