2+1

 

Две човечета по поръчка и още едно, защото не можах да се спра.


И пак по същата причина – едно коте със сърчица, изрисувани върху кльощавия му хълбок от Самата Природа.


Докато го гледах през оградата, мислех за „Тихо“ на Христо Фотев.

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува – и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s