„Перце от дим“ във Велико Търново на 14 януари

0081 Pokana Doneva

На 14 януари майка има Честит рожден ден, така че аз ще я поздравя сутринта, а после ще й се обаждам по телефона.
Обаче знам, че ще бъде хубаво. Срещата ще бъде в читалнята на библиотека „Петко Рачев Славейков“ от 17,00. Ще се запозная с нови хора.
Освен това откривам пътуващата Нова година.
Дано е добра като предишната, и повече. С усмихнати топли хора.
Все пак това е Велико Търново, там не съм чела стихотворения до сега. Само веднъж написах едно.

Кафе, тирамису и гледка.
Спокойствие във всяка клетка.
Сама, за да мълча на воля.
И слънце – да се поразголя.
Покупки, прелестно излишни.
Следи от времена предишни.
И аз, от кеф да се размажа.
И ти, за да ти го разкажа.

:)

Ще се видим там!

*

Ще пътувам цял ден.

Ето нещо за гледане, да не би да липсвам на някого 🙂
Пропуснах предаването, „Аз чета с Настя“, но снощи изгледах клипа и се веселих от сърце. Говоря на моите си теми. Финалът направо е залепнал!
Благодаря, Настя!

„Перце от дим“ на Мария Донева

 

🙂

Да тръгваме към София!

Направих ги вчера следобед, точно преди да тръгна за старозагорското представяне на „Перце от дим“.
Мина добре, хубаво, с приятели, после в къщи ядохме торта…
Събуждам се сутринта, и що да видя?
Тези двамата, приготвени, сложили шаловете, хванали се лапа за лапа, стоят и ме гледат.
– Вие къде така?
– Готови сме да отиваме в София!
– Какво ще правите там?!
– Ти снощи не ни взе в библиотеката, но не си мисли, че ще ни оставиш да те чакаме тук, а ти ще ходиш в София без нас. И ние искаме на премиера! И ние искаме в „Гринуич“ в понеделник от 18,30! И ние искаме при децата!
– Че тук лошо ли ви е?
– Къде тука има деца? Ти тоя дългуч Иво за дете ли го мислиш!
И заекът с шала вика на другия заек:
– Няма какво да я питаме. Идвай да се напъхаме в раницата на точки и ще чакаме там.

Това е положението, предупредих ви.

Сливен

И какво стана сега?
Преди исках, ако не живея в Стара Загора, да отида в Русе или в Бургас, хайде, може и в Ямбол.
Сега искам и в Сливен!
Как може да е толкова хубав този град?
Сигурно защото бях там за по-малко от денонощие… Не знам.
Знам със сигурност, че не ми се искаше да си тръгвам.
От сърце благодаря на Христо Батинков, който направи това възможно, като ме покани, и беше толкова грижовен домакин.
И не е вярно, че нямам познати в Сливен. Дойде Ани и ми донесе медец, а аз дори бях забравила, че тя живее там (според мен тя живее в детството). Видях на живо Веселина Седларска, това е един от най-умните хора, които знам, тя пише толкова проницателно и вълнуващо. Там беше също и Калин Петров, с когото си пишем. И поетът Деньо Денев.
Не, няма смисъл да се опитвам да изреждам, а и не мога да спомена всички, а съм толкова развълнувана и трогната от присъствието им.
Такава хубава вечер.
Блазе му на „Перцето“, с такива мили посрещачи.
Добавям една снимка, която ми изпрати Валерия.
VLUU L210  / Samsung L210
Да, щях да забравя да кажа. Клубът на културните дейци в Сливен е много хубаво място. Това е една голяма възрожденска къща, част от цял комплекс (който не можах да разгледам, защото валеше проливно и беше тъмно). Това е от онези чисти и просторни къщи с дървени мебели и дърворезби, в които някак и въздухът е чист и лек, а аз не бях там туристка, а Участвах, Правех нещо… за което съм безкрайно благодарна.
Много ви благодаря. Много искам да ви видя отново.

„Перце от дим“ – премиера в Сливен

Книгата вече е факт и слуховете за излизането й не са преувеличени.
В момента съм я гушнала и така пиша.
Първото й представяне ще бъде в Сливен.
Лек път, Перце 🙂

 

За „Името“

*За този роман Христо Карастоянов получи наградата „Хеликон“ за 2012 година.

.
„Името” е роман за една жена. За живота й след смъртта.
Мъртви са близките й. Миналото й. Страната, която тя познава. Мъртво е бъдещето, за което я е подготвяла собствената й царствена кръв.
Тя живее живот на удавник.
Живот на удавник, отнесен от мътното, бързо течение на революцията. Преплувани морета от мръсна резеда. Пристанища, пълни с отчаяни и озверели хора.
А после – бавната, плитка, застояла вода на селския живот. Прозорците гледат към балкана и към полето, но тя никога не отива там.
Спомените й са за случки, които не е преживяла. За разговори, в които не е участвала. За шеги, на които са се смели други хора.
Непреживени спомени, взети от вестниците.
Самозванки се опитват да си присвоят името й.
Чужди мъже развяват нейното знаме с нейния герб.
Други жени, принцеси и царици, се омъжват, а тя остава сама и на никого, защото на земята няма равен и достоен за онова име, което тя никога не успява да изтръгне от себе си и да забрави. Тя е най-малката сестра, за която няма принц и приказката й никога не се състоява.
Умна жена, която използва своята интелигентност единствено за да си припомня коя е и да се опитва да забрави коя е.
Наблюдателна, всевиждаща. През дебелия слой вода, от дъното на самотата си, вижда смешното и ужасното, но нито се смее, нито плаче.
Има още →

В понеделник – „Магазин за обли камъчета“ в Панагюрище

В понеделник ще бъда в Панагюрище, ще казвам стихотворения в Градска библиотека „Стоян Дринов“.

Стара Загора е на 196 метра надморска височина, а Панагюрище – на цели 550, значи ще се издигна с 354 метра. На това му казвам аз възвишение.
От Сърнена Средна гора ще се метна в Същинска Средна гора.
Райна Княгиня е родом от там.
Реката им се казва Луда Яна.
Имат режим на водата (NB Да си нося вода!)
Правят яйцата по панагюрски.
Там е открито златно съкровище (първо се сещам за бонбони Ритон и бонбони Амфора)
Бърборя от вълнение, а всъщност искам да кажа, че нямам търпение да отида в този град, в който не съм била никога преди. Интересно как пътуванията ми в последните години имат имена на библиотеки и на книги. Това е наречено на „Магазин за обли камъчета“.
По пътя ще шия.
После ще говоря пред публика, в която няма да има нито едно познато лице. Ще кажа стихотворения от различни времена и от различни книги. Ще се запозная с нови хора. Сигурно ще има любопитни и смешни неща, които ще видя и ще чуя.
Иска ми се вече да е понеделник, 17,25.
Здравейте, мили и добри хора от Панагюрище! 🙂

„Перце от дим“ – книгата!

Кога започва да съществува една книга?
Тази вече е написана и прочетена публично в Нощта на изкуствата в любимия ми Хеликон.
Направих маратонско четене, отворих на първото стихотворение и четох едно след друго, страница след страница, до края.
И така, книгата „Перце от дим“ очаква само книжното си тяло.
Атанас Белов ми изпрати снимки от четенето, ето част от тях.

Нощ на изкуствата в Стара Загора

Това се прави в нощта на последния септемврийски петък, за седма поредна година.

Да кажа аз къде мога да бъда срещната на 28.09 вечерта:

1. След 19:00 ще отида да се запиша отново в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, безплатно. Имах наказание – заради забавени книги не ми даваха да заемам нови, и междувременно картата ми изтече. Тъкмо ще оправя работата.

2. В Градската градина от 20:00 ще започне един концерт с танцова музика, и всеки, който иска, ще може да потанцува. Ще свирят Военният духов оркестър при Втора тунджанска механизирана бригада, Дикси джаз бенд Overground и Общинският духов оркестър, аз ще запълвам паузите с бърборене, ще участват и балетът при Операта, и танцови клубове, и ще има светещи, плуващи и летящи изненади.

3. Нали ще имам нова книга. В момента се прави. С трудности. Мисля да се опитам да обърна нещата, като й направя премиера в аванс, нищо, че още я няма. Така че ще представя бъдещата си книга „Перце от дим“ в Хеликон, от 21:30 часа.

Има още много, много събития, предвидени за тази нощ, но сега съм концентрирана върху това, за което трябва да се подготвя. Пълната програма може да се види тук.