Липсва само снимчица от четенето на стихотворения, но вие ще си го представите 🙂

Снощи поемата за заека имаше официална премиера.
Дойдоха много хора, много повече, отколкото очаквах и се надявах.
Дойде моето сладко семейство, и това е страхотно, защото и в поемата се говори за семейството.
Беше топло и беше хубаво. Сега в къщи ухае на лилиуми, в хладилника има моркови и поостанала мента, а в сърцето ми – желание да пътувам и да говоря, и да се смея.
Мечтая си за новата книга. Чудя се какво да правя с този заек. Имам няколко много обещаващи идеи за него. Продължавам да се вълнувам.
Ето тук, в блога си, Николай Колев е разказал много мило за снощи.

Благодаря!

🙂

Четене на глас на стихове и поема

1 август, 19:00 часа
Фоайето на Радио Стара Загора

Официална премиера на поемата

„Заекът и неговата мечта“

Мили приятели! Имам идея!
Каня и вас да се включите в нея.
Случи се тъй, че написах поема.
И си реших – аз защо ли не взема
и да я кажа пред всички на глас?
Не, не пред всички, а само пред вас!
Може да стане! Помислих, и ето:
в сряда. На радиото фоайето.
Точно във 7 – да бъде по-хладно.
За да не слушате рими на гладно,
знайте, че топло ще бъдат приети
всякакви кифлички, сладки, солети.
Аз ще ви черпя със тоник и мента,
за да е свеж и прохладен моментА.
Юли преваля и август пристига.
Лятос – поема. На есен пък – книга.
Давам ви повод да се съберем,
че ще се изпозабравим съвсем.
Нека се видим да ви прочета
„Заекът
и
неговата мечта“!

🙂

Усмихнати любими хора на красиво място в хубав ден, с музика, череши и бонбони.

Приятели, книги, детски играчки.
От това може да излезе един доста приличен рай.

Снимката е направена от Силвия Димитрова на премиерата на „Добавено лято“ в книжарница Хермес по време на „Пловдив чете“, вчера. 🙂

Литературен фестивал „Пловдив чете” 2012

6 – 11 юни

Аз ще хвана началото – утре следобед ще отида да видя какви деца учат в Гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ – един учебен час само ще бъда там, между 15,40 и 16,20… нещо такова.

После ще видя откриването.

После аргументирано ще се възхищавам на книгата на Евгени Черепов „Добавено лято“ в книжарница „Хермес“ – Централ от 18:00.

После – цялата програма е на мое разположение.

🙂

ВЕЧЕРНИ ЧЕТЕНИЯ в изоставена къща

Поезия на глас от Мария Донева

Весела поезия с незабавен положителен ефект върху целия организъм. Къси стихотворения,  подходящи за запълване на малките пролуки във времето. Радост, тишина и очарование – само в няколко реда. Лично от авторката на “Прикоткване на смисъла”, “Меко слънце” и “Магазин за обли камъчета”.

На 26 май в Бела речка от 18 часа.
Цялата програма на фестивала – тук. 

Прибрах се от Русе в блаженство.
Чувствам се уютно, топло, вкусно и равномерно добре навсякъде в себе си. Чувствам се като добре сварено картофче.
И цялата съм в благодарност. Това е едно от най-страхотните пътувания, които съм имала, без нито грам притеснение или неудобство. Разбира се, благодаря на Ваня Хинкова и на нейното семейство и приятели и колеги и на целия град, който за мене е Градът на Ваня.
Но също така благодаря за стихотворенията.
Ако правех банички или фаянсови плочки, или карах тролей… Никоя друга работа или професия не би ми дала възможност да пътувам така, за да виждам хората и да им казвам думи тихо, и да разбирам, че това са техни думи и говорят за техни неща. Такова близко и топло общуване нищо друго не може да ни даде, само стихотворенията.

Добавям няколко случайни снимки, човечета, които уших във влака, река, лодка. Нямам снимки от града Русе във фотоапарата си, нито от улиците, нито от събитията от Нощта на музеите. Абе това не е град за една снимка, нито за една вечер.

Чувствам се в омая.
Искам пак в Русе…

Аз вече съм била в Русе, точно в навечерието на Коледа 2010.
Беше толкова хубаво,
че сега нямам търпение да отида пак – на 19 май от 18:00 в Хеликон.
Очертава се чудесна седмица – един важен рожден ден и две приказни пътувания.

На 17 май от 18 часа в Литературно-художествен музей „Чудомир“!

Свързвам Казанлък с хубави и вълнуващи преживявания. Имам награда от конкурса „Магията Любов”. Работила съм по два проекта с казанлъшкото сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”. Гостували сме и с театъра от Раднево. Тук живеят мои любими приятели. За мен ще бъде чест да представя стиховете си пред четящите хора в град Казанлък, и то точно в навечерието на 24 май.

Тъкмо се връщам от среща с едни страхотни деца от два втори класа в училище „Васил Левски“. Най-веселите и мили деца са това!
Имам си снимки с тях, но имам и нещо по-хубаво – техният автопортрет, на който всяко детенце е нарисувало себе си така, както се вижда като поетичен образ.

Ех, че хубаво!

забележете приликата:

Малко е самотно и малко тъжно да пътуваш сам, но на мен ми харесва.
Освен това пролетта прави всичко поносимо и хубаво, и още по-хубаво даже.
Срещнах чудни хора – чешити, приятели и непознати. Видях морето даже два пъти, за цял час преди да се кача на влака към къщи. Сигурно съм била най-нелепата картинка, с яке, закопчано до врата, крачоли, навити до коленете, нагазила във водичката, с раница и сандали в едната ръка и саксия в другата, как пртискам телефона с рамото си към ухото, за да чуе Иво вълните… Моренце…
Обаче Бургас ми е по-мил на сърцето от Варна. Сигурно защото във Варна нямам ятаци.
И не си купих едно много хубаво червено герданче и сега ми е малко мъчно.
А в Добрич… Прекрасен град. Вълшебен и голям през пролетта. Не можах да видя малката лама в зоопарка, защото не стигнах до там. Всички бяха много топли и добри с мен. Запознах се със Стефка и Мария, които работят в баничарница, едната работи, другата й чете на глас; после се сменят. Стефка има дарба да намира четирилистни детелини. Сашо Серафимов и Сашо Белчев бяха там, и Генка Петрова, и Деян Димитров, няма да изброявам, спирам…
Беше хубаво.
Благодаря.