Каква седмица, плътна и цъфтяща!
В петък ще бъда в Пловдив – в ранния следобед ще чета с Младия Пловдив в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
В 6 вечерта в галерия „Резонанс“ ще бъде пловдивското представяне на „Чисти стихотворения“ (повече за събитието: тук).
А в събота сутринта ще бъда гост… но няма да кажа от сега къде, защото ще е изненада 🙂
На премиерата на „Шепа лъскави череши” в Пловдив едно красиво момиче каза, че в стихотворенията ми има предимно захар и никак сол.
Това не беше въпрос, а нещо средно между констатация и упрек.
Както често се случва, аз се сетих какво мога да отговоря, но се сетих малко след като срещата приключи.
Разбира се, че в стихотворенията ми има захар. Има пудра захар, има захар на кристали, има захарен памук, има сладки неща безброй.
Първи отговор. Явно това им е вътрешно присъщо. Не можеш да упрекваш крем-карамела, че не е солен и че, примерно, му липсва вкус на кюфтенца, на пача или на мусака (все достойни и полезни храни, сами по себе се).
Втори отговор. Разбира се, че в стихотворенията ми има сол! Сол, и пясък, и ръжда палят в гърлото ми суша. Лятото ще задържа, само ако в теб се сгуша.
Трети отговор. В стихотворенията ми има сладко, а вторият вкус е горчивото. Сладкото е цветната обвивка на горчивите хапчета, които трябва да преглътнеш. Защото трябва. И защото се надяваш, че след това ще ти бъде по-добре. Търся си сладки думи. Даже да са горчиви.
Четвърти отговор. В стихотворенията ми има сол. Това, което липсва в тях, е гняв. А гневът е толкова освежаващ, така действен и способен да променя. Вместо гняв, аз имам много тъга. Тя сяда на стола с отпуснати ръце, потопена във вировете си, гледа своето отражение в дълбоката черна вода и чака. (Самотата) пак отива в кухнята по навик и пореден сандвич с резен страх и със сладко от тъга си прави.
Пети отговор (който дадох веднага на място). Ако имате нужда от стихотворение (със сол, или с друго), напишете го.
То ще бъде
в Kнижарница кафе-клуб „Сиела“,
Mall Plovdiv на ул. “ Перущица“ 8.
Първо ще посрещна всеки от гостите и вероятно почти всекиго ще гушна.
Ще видя приятели, също и непознати хора. Ще се настаним (виждала съм снимки от събития на същото място – книги, дърво, книги).
Ще разкажа за книгата, за нещата, които са се случили в живота ми през кръглата година от излизането на „Перце от дим“ до днес.
Ще кажа много стихотворения. За да не се запъна точно когато не трябва, ще държа книгата разтворена.
Също и защото ми е приятно да я докосвам и разгръщам.
После, ако някой поиска, ще кажа някое стихотворение от старите, обикновено така става, концерт по желание (или концерт-пожелание?).
Ще оставя стихотворенията да говорят вместо мен.
Аз ще гледам и ще се усмихвам като човечетата, които шия. Имам няколко готови – ще ги занеса.
После ще подписвам книги.
Пловдив е град, който винаги ме изненадва. Понякога прекомерно топъл, понякога остър, без да бъде предизвикан. Радостен. Град, в който трябва винаги да си нащрек.
Това никак не е скучно.
Това – утре.
Пловдивска премиера на книгата „Шепа лъскави череши“ на 19.12.13 от 18,30 в книжарница Сиела в Мол Пловдив.
*
А днес – новата ми любима песничка.
Така ми звъни телефонът, и ако някой път не ви вдигна, вероятно съм се заслушала.
Няма връзка с премиерата, просто е хубава:
Jack Johnson – Banana Pancakes
Три града, пет срещи.
Дали събитието е минало добре – имам един сигурен критерий: След хубава среща не само че не съм изморена, ами имам толкова сили и енергия, че не успявам да заспя до сутринта. Или ако умората от пътя надделее, заспивам, наспивам се за два часа и после в хотела гледам луната, пея песни, рецитирам тихичко и си припомням отминалия ден.
В Пловдив най-яркото нещо бяха децата. Най-красивото. С блестящи очи, нежна кожа и умни усмивки.
В Ямбол, вълшебна София Карастоянова и сладкодумен Христо, при учениците в математическата гимназия, да живее 8Г!, и в красивата галерия….
А в Сливен, в Сливен си мечтаех да отида от мига, в който се качих на маршрутката за Стара Загора миналия път, когато бях там. Беше много топло и в началото пред публиката сякаш чувах гласа си някъде отстрани, но после живнах и публиката също. Но то е повече среща с приятели, отколкото рецитация. Видях любими сладки хора, а сърцето ми определено остана в Сливенския Балкан и при най-дружелюбните, доверчиви и обичливи кучета, които съм виждала някога, и имах честта да ми позволят да ги погаля. Толкова съм благодарна на Христо Батинков, че ме заведе на това вълшебно място. Миг преди да ми свърши батерията на фотоапарата, успях да направя няколко снимки на Христо, ето една от тях.
Колко топли бяха всички хора с мен на тези срещи в тези градове… Толкова внимателни и усмихнати. Както става винаги, на премиерите винаги имаше по някой, който да се разплаче, имаше бонбони и букети, общуване и вълнение, повече, отколкото сърцето ми може да побере.
Няма друго такова преживяване за мен, толкова пълноценно и удовлетворяващо, колкото това, да казвам стихотворения пред мила публика и да виждам по очите им, че думите не са само думи. Не са само думи.
Ако не бяха стихотворенията, сигурно никога нямаше да ви срещна.
Благодаря.
This gallery contains 4 photos.
Литературен фестивал „Пловдив чете” 2012
6 – 11 юни
Аз ще хвана началото – утре следобед ще отида да видя какви деца учат в Гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ – един учебен час само ще бъда там, между 15,40 и 16,20… нещо такова.
После ще видя откриването.
После аргументирано ще се възхищавам на книгата на Евгени Черепов „Добавено лято“ в книжарница „Хермес“ – Централ от 18:00.
После – цялата програма е на мое разположение.
🙂
Дървото ще извади от ръкава си
зелени носни кърпи от коприна.
Сигнали за начало вече дават си
и храстите във градската градина.
Нагрява слънце. Сенките са редички.
Момче. Момиче. Буболечка. Цвете.
Сънливи майки със дечица бледички.
На дядовците теметата светят.
Накуцват пейките с крака изтръпнали.
Гугутки с хрема. Стръкчета наболи.
Неловко суетене и пристъпване,
и после – проба! проба! – почва пролет.
ЖАНЕТ 45 и Литературен салон SPIRT AND SPIRIT Ви гарантират приятна вечер!
За своите нови книги ще разкажат специалните гости –
Мария Донева за „Магазин за обли камъчета” и Стоил Рошкев за „Няма такъв булевард. Посткомунистически разкази“
20 декември 2011 (вторник) 19:00
Петното на Роршах , ул. „Йоаким Груев“ 36, Вход свободен
Добре дошли!
Магазин за обли камъчета от Мария Донева
Това е книга, писана на шега от някой, който взема смеха насериозно.
В нея има домашно приготвени вкусни стихове.
Хора от улицата, които бързат да се приберат в спокойните си къщи.
Животни, растения, камъчета от реката.
Времена, места и гледки, които могат да изпълнят деня ви с радост, ако им обърнете внимание.
Стихове за онези хубави, прости и трайни неща, които се дават безплатно и точно затова са безценни.
„Ако не говоря за пейзажа/ и за всяко срещнато животно,/ ще ми се наложи да разкажа,/ колко ми е тъжно и сиротно”, шеговито признава последното стихотворение на Мария Донева. То огрява книжка, съдържаща чисти, прости, уютни и всъщност обичливи стихотворения….Пълният текст от Марин Бодаков четете във вестник Култура – Брой 43 (2661), 16 декември 2011
Няма такъв булевард от Стоил Рошкев
„След един роман и две стихосбирки Стоил Рошкев стига до сборник с разкази, в които разказва играта на реализма. Как? Чрез самото оголване на похвата за вкарване на реалност в текста. Всеки разказ крещи от улична, медийна, политическа и прочее реалности, но докарани до ръба на собствената им пустота, в ситуации, пронизани от смислова нищета и понякога отиграни в иронически езиков колапс. Посткомунистическото в тези разкази се излъчва от самото похотливо тяло на Държавата, продължаващо да наднича почти отвсякъде – в разлигавеното омесване и между частен и „държавен“ живот, в битовото бездарие на българската политика, в слепотата на медийните привидности и в крехкото безсилие на човека, който отмалява пред „нормалността“ на безсмисления си живот. Най-безпощадната политическа проза, която имаме днес.“
Пламен Дойнов
За Стоил Рошкев и „Няма такъв булевард“ БНТ, Автор: Елиана Димитрова
Валентин Дишев, DICTUM – разговор със Стоил Рошкев и Лора Шумкова
София е в Пловдив.
Добре й е там.
Защото София града си обича.
И тази любов споделена е, знам.
Те даже са почнали да си приличат.
Във нейния ум – векове, векове
натрупана мъдрост от срещи и книги.
И топла. Уютна. И без снегове.
Мъгла и да падне – веднага се вдига.
А Пловдив е шантав, разхвърлян поет.
Усмихнат и хубав. Културен. Радушен.
И той като нея е вечно зает.
И двамата бързат. И двамата пушат.
Не знам от къде взимат толкова сили
и с кеф да живеят, и служба да гонят.
Какви са ми чудни, какви са ми мили,
и как си обичам и Пловдив, и Соня!
ДЖАЗ КОНЦЕРТ JAP (Jazz And Poetry)
Днес ще бъде премиерата на книгата на Ваня Могилска „Иначе казано“.
И по-точно: 17 февруари (четвъртък), 18:30 ч.
U P.A.R.K. Gallery
ул. „Отец Паисий“ № 24, Пловдив
(вход свободен)
Ваня ме покани да кажа няколко думи за книгата и така да участвам в този празник, и аз съм много доволна и радостна, защото ми е важно и щастливо да участвам в нещата, които обичам.
А пък тази книга я обичам. Тя говори смислено за важни неща, и повдига въпроси, които са прекалено вълнуващи, за да ги обсъждаме, и са твърде лични, за да ги споделяме с кого да е.
Още по темата – тук, а аз отивам да спя, защото празнувахме премиерата на „Боси в парка“ в ДТ „Гео Милев“, а аз трябва да съм красива на сутринта и винаги.
Ако сте в Пловдив довечера, заповядайте на честит рожден ден на хубавата книга със стихотворения „Иначе казано“.
До! 🙂
Урааа!
Поканиха ме да представя книжката
една година след излизането й. Аз им викам – да не е представяне, а рожден ден, може да получа подаръци 🙂
И беше много хубаво. Нямаше артисти, нито някоя умна глава да говори мъдрости за прикоткването като такова, ами аз четох стихотворения. Много, много стихотворения. Около 40 минути, ама те са къси, значи – много.
Хората се усмихваха и мисля, че всичко беше добре.
Дойдоха любими приятели, а също и напълно непознати хора. Там беше и кака ми, аз най-много се притеснявах какво ще каже тя (тя гледаше, както се гледа първородно внуче на рецитал в детската градина)
Имах много цветя и се чувствах като булка, или като учителка от първи до трети клас на първия учебен ден.
Много ги обичам тия работииииииииии!
А ето тук няколко снимки.
А Ан, която е приказно-чудесна, ме научи как да поставям линкове 🙂
Мария Донева 