Слънцето блести,
зад теб залязва в яркото небе,
в косата ти – златистите лъчи –
отблясъци щастлива светлина.
Във залеза, искрящ от цветове,
пламтящо-жълт, оранжев и червен,
един безкраен август се топи,
а погледът ти търси
само мен…
Слънцето блести,
докосва раменете ти едва
с усмихнати и ласкави лъчи
и снимката излъчва светлина.
И в този ден, когато си далеч,
и леден дъжд се лее над града,
една минута лято имам с теб,
със залеза и с теб…
Август протяга се дълго и бавно –
топлото време разглезва.
Мокър след банята стъпки оставя.
После следата изчезва.
Гледа в хладилника – алена диня.
Август багажа си стяга.
После чак, мисли къде да замине.
И засега го отлага.
Мария
Кукумявка една
си разхвърля крещенето,
после пак – тишина,
и искри от топенето,
и светулки, звезди,
и лъщят песъчинките,
и луната блести
и си ръси стотинките.
Блага, галена нощ
с топлината на тялото.
Гладък летен разкош
от потапяне в цялото.
TT
А пък бухал един
си брои перушината,
необятно самин,
като край на годината,
и полепват от мрак
часовете в махалото,
и вихрушка от грак,
сенки, скъсали с тялото.
А в мастилена нощ,
със индиго по клоните,
ти предлагат за грош
на луната поклоните.
Магазинът за хубави камъни тук не затваря,
и красивите камъни никога няма да свършат.
Те са всички различни и никой не ти се повтаря,
и морето ги мие, a слънцето после ги бърше.
При такова обслужване как да не бъдеш доволен,
щом усмихнати, топли и дълги, и щедри са дните?
Със препълнени шепи, безгрижни и леки, разголени,
сто безплатни съкровища в час ти поднасят вълните.
Вярването на жените
е приложно и домашно.
Те опитомяват дните
и така не им е страшно.
Вярват, че ако ги няма,
към децата им наднича
друга майка, по-голяма,
и ги пази и обича.
Някой да те обича безрезервно, без съмнения, без остатък и без ресто.
Някой да те обича повече от себе си, през целия ти живот, от преди да се родиш, и винаги.
Някой винаги да те чака.
Някой да обича лицето ти.
Някой да ти е даден и да ти се полага, и да е само на тебе.
Мама.
На 15 август се празнува утоляването на тази нужда – от погалване и всеотдайна любов, която те намира и се излива върху теб, без значение дали си голям или малък, добър или лош.
На тази дата е Успение Богородично – денят, в който с най-жива радост майката на Христос си тръгва от земния свят, за да отиде в небесния и да се събере с детето си.
Горещ ден в средата на август, жътвено време. До този ден сламата става на жито, след него житото става на слама. Хлябът се пече и никой няма да остане гладен.
Ден на детското доверие, че някой следи за теб и те наглежда. Милосърдие и нежност, които преливат от сърцето на жена, и има за всеки. Най-добра, най-чиста, най-обичана – Мария.
Името има древноегипетски произход. Не може да се каже с абсолютна сигурност какво е означавало първоначално. Някои от възможните преводи са „море от горчивина“, „покорство“ и „тази, която желае дете“. Най-вероятно е обаче в Древен Египет името да е означавало „обичана“.
Истинското значение на името „Мария“ е „любов“.
Хората по цял свят наричат децата си с това име, и то звучи еднакво добре на повечето световни езици. Използват го дори и за мъже – кой не знае Райнер Мария Рилке, кой не е чувал за Ерих Мария Ремарк. Име на величества – Мария Антоанета и Мария-Луиза Бурбонска, императрицата на Свещената Римска империя. Знаменитите Марии са безброй.
Името Мария е звучно и музикално. То прелива от гласни, които се крепят на р-то като прозрачни зелени листа на клонка. То е име, което чудесно става за пеене. От Павароти през Бочели до Борис Годжунов, и от „Уестсайдска история“ до „Сбогом, Мария, не плачи на тръгване“.
Мария е обичайно име, такова, с което си свикнал. По популярност се мери с Иван и нищо чудно, че Иванчо и Марийка се ширят из веселите сладки и солени полета на вица. На тях не може да им се случи нищо страшно, те не умират от любов и оцеляват след всички кризи и превратности на живота. Тях винаги ще ги има, готини са и носят на майтап. Големи и вечни като смеха.
Обикновени като мама.
Казват, че човек е дете, докато е жива майка му.
Когато Богородица умира, тя възкръсва на третия ден след своето Успение. Явява се пред Апостолите, сияеща от слава и обкръжена от ангели, и им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всички дни!“
И всеки от нас, като нейно дете, е закрилян и гледан с милост.
––––––––
NB! Научно е доказано, че когато някоя Мария има имен ден, на нея трябва да й се правят големи и хубави подаръци.
Щурците регулират небесния поток,
подсвиркат и размахват кафявите си лакти.
Звезди нетърпеливи, приготвени за скок,
потропват и се смеят и своя ред дочакват.
Затичват се и после се мятат през глава,
и драскат по небето със светли тебешири.
Кой може да заспи при всичкото това –
звезди отгоре падат, щурци отдолу свирят…
Кукумявка една
си разхвърля крещенето,
после пак – тишина,
и искри от топенето,
и светулки, звезди,
и лъщят песъчинките,
и луната блести
и си ръси стотинките.
Блага, галена нощ
с топлината на тялото.
Гладък летен разкош
от потапяне в цялото.
Лятото в разгара си кара колело,
на гърба му ризата трепка. Всичко пари,
и като забравен сутринта котлон
нажежено слънцето плаши със пожари.
Жегата озъбена съска и звъни,
и засъхват жабите в локвите изпити.
Като срамежливи бременни жени
свеждат слънчогледите тежките си пити.
Ще се гмурне в сенките, за да се разхлажда,
шепа джанки кисели ще си набере
лятото жадувано, пламнало от жажда –
непосилно хубаво, в повече добре.
Небето пие от земята
и затова е прашно цялото.
И паркът окосен отмята
на сенките си одеялото.
Врабци се мият край пръскачките
сред капки и дъги дантелени.
Жени разсеяно провлачват
походките си карамелени.
Неделно сънено живуркане,
зашеметено и безцелно –
безплатна шарена притурка,
подпъхната под понеделника.
Вали дъжд на парцали,
вали дъжд на откоси,
и водата ме гали
между пръстите боси ,
между пръстите пясък
и във чехлите тиня,
и каквото донася
този дъжд – ще отмине,
ще отмине небето,
смешно мокрият юли –
като нещо, което
мимоходом сме чули.
Кой да очаква, че във жегите
най ще ми липсва топлина?
Днес любовта ми е готова
сама да си прегризе лапата
и да избяга на морето.
Градът се разори и всички
приятели го изоставиха.
А аз доказвам верността си,
във мекия асфалт изписвам
потропващи инициали.
Следобедите ферментират
и аз сама си ги доливам.
Не знам къде летуват раците,
но съм готова с тях да ида.
От жега слънцето припада
във блясък, мараня и дим.
По скалата на шоколада
е време да се разтопим.
По скалата на сладоледа
е време да се разтечем
на локви лепкави и бледи
от мляко, захар и бадем.
И само дългите завеси,
и само хладното легло
спасяват бялата принцеса
в трептящото й облекло.
Сладкарско, ароматно лято
от мента, лед, вода и бриз
й сипва бавно хладината
в прозрачен кукленски сервиз.
Приижда сън, но кой заспива,
ако от жега се топи?
Едва-едва шумят, сънливи,
сребристи сънени липи.
Принцеса мека, уморена,
със цвят на роза, с меден дъх,
прегръща лятото зелено
върху легло от влажен мъх.
Под облаците бледи
в началото на юли –
надясно слънчогледи,
наляво – лавандули.
Дъждът ми сипва глътка
златиста и лилава,
и от една прегръдка
сърцето ми узрява.
Къщите се сместват да наклякат
с охкане и гукане край пътя.
Между тях минава бавно мракът
и внимава да не ги настъпи.
Керемидената перушина
леко им докосва и приглажда.
За да могат да си отпочинат
ги успокоява и разхлажда.
Шушнат и разгъват аромати
сребърните жилави смокини.
Къщите въздишат в тъмнината
и сънуват минали години.
Слягат се стените омаляли,
и насън пердетата им трепкат.
По стъклата тихичко ги гали
мракът с кадифените си клепки.
Мария Донева 