Къщите се сместват да наклякат
с охкане и гукане край пътя.
Между тях минава бавно мракът
и внимава да не ги настъпи.
Керемидената перушина
леко им докосва и приглажда.
За да могат да си отпочинат
ги успокоява и разхлажда.
Шушнат и разгъват аромати
сребърните жилави смокини.
Къщите въздишат в тъмнината
и сънуват минали години.
Слягат се стените омаляли,
и насън пердетата им трепкат.
По стъклата тихичко ги гали
мракът с кадифените си клепки.
Мария Донева 
колко си ласкава… 🙂
ами то е хубаво 🙂
Eeeeeex…. :))((())))
А бях малък!
Върнах се! А там
в изпръхнали панели
спомена се скрил.
началото на лятната ваканция 🙂
Браво Мария! От това имаме нужда.
да се наспим един път до насита 🙂