Началото (2)

Здравка Михайлова Кукленият театър – това е магия! Ти на това безжизнено нещо да му придадеш живот и всички деца да ти вярват и да са сигурни, че то говори… Невероятно е това изкуство. Кукленият артист може всичко – да играе, да води куклата, да пее, да танцува… Ние можехме всичко.

В театъра още от самото начало имахме страхотен ред. Дисциплина. Един час преди представление ти си там, репетираш от сутрин до вечер.

Добрина Василева Нямате си представа драматичните актьори и операта – как ни гледаха, как се грижеха за нас – все едно отглеждат свое дете! Идвали са да ни помагат. Петър Александър с такъв жар правеше това нещо, че не можеше да не ни запали. Георги Димитров – драматичен актьор, идваше да играе при нас. Колко пъти някой е болен – директорът, Петър Добчев, влизаше да го замести. Той беше висок човек, два метра – влизаше зад паравана, сгънат на два ката – да замести колега.

Денка Димова Много хубави хора имаше, много… Този кръг – драматичния театър, операта – бяхме близки. Макар че бяхме самодейци, ни приемаха много добре. Радваха ни се много. Викаха ни „куклите”.

– Накъде бе, кукли?

– На турнеееееееееееее!

Георги Монев В началото, 60-та година. Насядали сме на един открит пикап. Минаваме покрай пощата, часът е 7.30 сутринта, хората отиват на работа. Бина Бунарджиева седнала на края, краката й висят. Вижда я някаква нейна приятелка:

– Накъде бе, Бинче?

– На турнеее!

Пикапът отминава.

– В Хрищениииии!

Голямото турне – като отминеш гробищата, и влизаш в Хрищени. На турне! Какъв ентусиазъм…

Добрина Бунарджиева 1961 година направиха театъра държавен и аз преминах на работа от съвета направо в театъра. И през 1964 година по член 9 държах изпити и взех звание артист. За тази работа трябва наистина да има не само желание човек, то трябва и много труд, и малко талант. Даже много.

Специално в кукления театър трябва човек да може и да пее, и текстът да е хубаво изработен, и самата пиеса трябва да бъде хубаво написана. Първите години са много емоционални – аз получих награда на фестивал в Стара Загора като самодейка във „Вълшебния галош”.

Добрина Василева За да се одържави театърът, най-голяма заслуга имат Добчев, и тогавашната секретарка на общината – колко пъти тичаха до София, чукаха на различни врати – докато това стане. Аз през това време отидох да следвам, записах Икономика на селското стопанство, изкарах там три години… Срещнах Петър Добчев и той ми каза – Одържавява се кукленият театър, връщай се. И аз напуснах института. Баща ми, майка ми – сега ги разбирам, като станах родител и аз – те ми казваха – завърши, нека да имаш една диплома, аз обаче –неее.

Аз толкова се запалих вече – това да чуваш детските гласове…

Здравко Калпакчиев Тогава се назначиха – директор, счетоводител, 8 човека артисти, осветител, сценичен работник, композитор, чистач – 18 човека.

Преди това бях две години в драматичен театър Видин, там играех драматични роли, войниклъкът ми беше в Лом, играех в едно читалище, в една оперета, и тогава един режисьор ме покани – ела и се яви на конкурс, имаме нужда от млади хора, току що беше открита академията и имаше нужда от кадри. Постъпих като стажант-актьор.

После се върнах в Стара Загора, родителите ми бяха тук. Занимавах се методически с театрални самодейни състави.

Но аз не исках да се занимавам повече със самодейност, а да работя професионално в театъра. Адаптацията от драматичния в кукления театър трая една година, ако не и повече. Защото кукленото изкуство е колективно изкуство, то е симбиоза между кукли, глас, реквизит, актьор, нужен е пълен синхрон, защото понякога двама или трима актьори водят една и съща кукла. В драматичния театър това го няма – там си ти със своя костюм и със своя грим.

Добрина Бунарджиева Аз имах един недостатък обаче тогава – много се смеех. По време на репетиции. От смях не мога да си кажа репликата. Веднъж даже казах на Гошо – Георги Монев – като ме видиш да се смея, да извадиш един джандар-сурат, да спра. А той веднъж така ме ощипа, чак ми стана синьо на бузата. Но след това вече не се засмивах, само в първите години.

Добрина Василева Ставаха такива работи. Веднъж Коста Вълков – той много ни разсмиваше… така разсмя веднъж Бина Бунарджиева, тя горката не може да си поеме дъх… Веднага друг актьор поема текста, докато се успокои.

Анастасия Луканова Занизаха се разни роли – успехи, по-малки успехи, неуспехи… и така.

Първите години бяхме… ние бяхме много млади. Сашо Темелков беше най-възрастен – на 42 години и ние го мислехме за много стар. Ние със Здравка бяхме на 22, Коста Вълков на 29, Гошо Монев тогава беше на 30. Средната ни възраст беше около 30 години.

Здравко Калпакчиев Най-напред театърът се помещаваше горе, където сега е Камерната зала на Драматичния театър. То беше един дълъг салон. Залата имаше около 80 места, и то пейки. Сценичката беше преградена не с подвижен параван, а с тухли и отворът беше около4 метра и на този отвор се изнасяха представленията, като за да излезеш отпред, трябва да минеш отстрани, защото не е плат, а е тухла.

Бина Бунарджиева Разбиха двете стаички, които бяха отзад, за да направят сцена. С много труд направиха всичко.

Георги Монев После дойдохме тук в читалището, но без да е така преустроено. Тука имаше библиотека, имаше и самодейни състави, танцови, драм-състави. Ние плащахме наем тук, ако не се лъжа. Знаете ли, случвало се е да купуваме компоти в метални кутии, и като изядем компота, от кутията правим прожектор, представяте ли си?

Здравко Калпакчиев До 62-3 година бяхме в Стария  театър. После решиха и отидохме в читалище „Съгласие”. Салонът беше с дървени столове. На сцената – мишки. Едни стари чиги. Отоплението беше с печки – една в салона и една отстрани на сцената. Целият салон в пушек, мирише на въглероден двуокис, и на сцената – задимено, не можеш да говориш. Ремонтът беше наложителен – нямаше технически условия.

Добрина Василева Ние искахме да се учим! Постановка в централния куклен театър – ние веднага отиваме да я видим! Нямаше от къде да се учим.

Чак после, когато дойде Мария Янкова от Пловдив, тя започна да ни учи на всичко от начало. Дори така, графично ни чертаеше – как да се наведе куклата, как да седне – петрушка, явайка, караше ни всеки ден да носим, вдигнат на високо, един тежък предмет – някоя книга например. Тя казваше – Кукловодът е като цигуларя – той всеки ден трябва да се упражнява. Тежко ни беше много, но… свикнахме.

Здравка Михайлова Моля те да й кажеш, на Бина Бунарджиева – Здрава от Сливен каза, че си най-добрата актриса, която познава.

Аз тогава отивам в театъра и нищо не зная. Нищо. Изведнъж виждам едни мастити жени, а аз мъничка една такава. И започват репетициите, казват ми, че ще играя в „Пепеляшка” – лошото момиче, Хортензия. Аз нито знам къде ще живея, какво… и стоя на пейката пред театъра, и един симпатичен директор, който сега вече зная, че се казва Петър Добчев, дойде, една режисьорка – Мария Янкова… и така започнахме. Аз отидох да живея у една от лелките, които чистеха.

Всички бяха така добри към мене… Изключителни, нямаш представа, как съм гледала Бинчето как играе! Това не се учи! И така. Останах в театъра.

Добрина Бунарджиева Аз не съм ги учила, но който ме пита за нещо, винаги съм била отзивчива. Аз обичам да помогна, но не се натрапвам. Никак нямам в стила си да командвам. Например Здравка ми вика – да знаеш, аз си откраднах твоя образ Ежко от „Мечо закачко”. Значи го е харесала. Виждала съм да ме наблюдават като играя. Например в „Маргаритката” имах само четири реплики, но много тихи. Играех един страхлив заек и се притеснявах, че няма да се чуят репликите ми. Добре, че режисьорката намери един микрофон да спусне отгоре. То е изработване на всички фрази – да не е само едната да чуят, а другата не… трябва този тембър, тази специфика, която съм си намерила, да издържи за цялото представление. Не еднакъв винаги във всеки спектакъл да си, а трябва да намериш… например за Кълвача в „Меко казано” взех тембъра и начина на говорене на сина на Петър Добчев. Реших, че него ще имитирам. Но интересно е когато той не самоцелно е измислен, а когато подхожда на образа.

Здравка Михайлова Тогава имаше една режисьорка Мария Янкова, която ни караше по два часа на ден да ходим с по една тухла в ръката, вдигната високо. Сега мога да издържа представление и от един час с вдигнати ръце, то се свиква.

Тогава се научих да работя с куклите и че мога да изразя с тях всичко, което бих искала да кажа.

Денка Димова Всичко е до желанието на човека и до неговите способности. Ние с много голяма любов прегърнахме тази работа. Това ме е привличало и ми се е отдавало, за да спечеля толкова награди. Аз си нося поезия в мене, обичам да пиша стихове… и това ме кара да гледам по-поетично на нещата, не откъм грубата страна. Повече поезията, повече красотата, приказката…

Здравка Михайлова Аз съм се занимавала по цели нощи буквално. Но ние бяхме болни на тази тема… когато е прекалено е болест.

Това е невероятно нещо. Това е като любов – химично изменение на мозъка. Нещо страшно. Няма нищо по-хубаво от това, което ти е хоби, което ти е доставяло удоволствие, да получаваш пари за него.

2 thoughts on “Началото (2)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s