Костенурково-зелени
са дърветата одрямани.
По стъблата им, по мене,
по изстиналите камъни

слънцето подхвърля блясъци
като хладна лимонада.
В кафенетата по масите
никой днес не ще да сяда.

Вече е студено. Клоните
са увиснали от влага.
Тук-таме листа се ронят.
Котка неохотно ляга

на земята, после става,
после хуква възмутено.
После слънцето престава.
После – всичкото зелено.

Храбра млада костенурка
с лъскав фотоапарат
в приключения се гмурка
(две напред – една назад)

В куфара й – рокля бална
с цвят на паднали листа
Тя е плавна, танцувална,
но й пречи скромността.

Тиха е, цени уюта
и сега, на дълъг път,
в корабната си каюта
украсява всеки кът.

Сувенири, талисмани,
чашки, романтичен шал
От респект към капитана –
поглед нежно заблестял.

И че се е престрашила
да се грабне да пътува,
някак е задълбочило
радостта, че съществува.

Тя се смее, тя сияе
и предметите прегръща,
и не ще да си признае,
че й се прибира в къщи.

Костенурката не искаше да идва пролет.
Тя обичаше онова нежно усещане, когато тревичките се пъхат между пръстите на краката й. Устата й примляскваше само при мисълта за сок от млечка, а очите й се притваряха от спомена за пролетно слънце, от което да примре на припек и да пие топлина с цялото си тяло…
Но костенурката не искаше да идва пролет, защото знаеше, че е дебела и грозна.
Тя имаше цял сандък с красиви тънки дрехи, но как да ги облече? Нали ще се види уморената кожа по вратлето й. Нали коремът й ще прелее и ще закрие скъпоценната тока на колана. Нали ще й се очертае шишкавото дупе, нали… Нали всичко!
Костенурката гледаше календара, смучеше къпиново вино направо от шишето, отваряше прозореца да подуши новия свеж вятър, хълцаше дълбокомислено, пак гледаше календара. Загръщаше се по-плътно в палтото си, широко като гардероб, и потъваше в мисли. Да, сигурно е, че пролетта ще дойде, показно красива като пеперуда, натрапчива като щурец, лакома като пчела, жадна за внимание като светулка, ще блести, ще мига, ще си показва
хубавото зелено тяло, ще се гали в листата, ще се съблича, цялата в светлина, ще се потопи в потока, ще се катери по дърветата, съвсем гола, пролетта.
Костенурката отваряше сандъка с летни дрехи, разгръщаше ги и без да ги премери, отново ги прибираше обратно, между стръкове лавандула и тичинки от липа.
После открехваше прозореца и златистите й очи наблюдаваха пришествието на пролетта с чувство на кротка обреченост.

Котешки брошки от филц.
Намислила съм довечера да направя една костенурка 🙂

Малко, шашнато, съшито с бял конец:

Днес пет часа правих лампа.
Това за часовете е буквално; а правенето беше с материали и помощ от Николай Табаков.
Той е търпелив и спокоен, държи се така, все едно да правиш лампи е най-естественото и лесно нещо, и затова и на мен ми се стори възможно. И хоп! 🙂
Той беше подготвил скелетите на лампите от черна тел, и носеше най-различни хартии. Молив, ножица, лепило и търпение.  Това е необходимото.
Беше много забавно, всички лампи станаха различни, и всяка лампа мъничко приличаше на този, който й избира цветовете и я украсява.
А когато светнаха… О!
Прекрасен ден бе днес.
Благодаря!

В следващия пост – и дневни снимки.

🙂