На 23 март в „Чайната“ отбелязахме втория рожден ден на проекта, който галено наричаме JAP – Jazz And Poetry.
Любомир Денев ни подари песен.
А Татяна Жилкова беше там, и да знаете какви снимки е направилааа…
Сега ще ви ги покажа 🙂
Най-новата най-любима песен 🙂
Отново пада вечер.
Отново си далече.
Ще бъдеш ли със мене?
Кога, кога, кога?
Не искам да те плаша,
но тази обич наша
ми носи вместо радост
тъга, тъга, тъга.
На мене ми отива
да бъда по-щастлива.
По-малко да тъгувам,
по-често да празнувам.
Твърде много време мина –
година след година.
Очаквам да ми кажеш –
кога, кога, кога.
Стръкчета хилави, зеленикави,
а пък напират – растат, цъфтят.
Въздухът – лумнал от чуруликане!
Колко са малки, а как крещят
разните чавки, врабчета, гарвани,
сойки, и всякакви топки пух.
Пеят, и даже не е за вярване
само за час колко врява чух.
Котките – същата дива работа!
Мяукат, изискват си любовта.
Ало! И аз искам не по-слабо,
но да ме чувате да крещя?
Флиртът, простете, е нещо лично.
Пролет е, вярно. Но чак да викате?!
Граждани, мяукайте по-прилично,
и по-възпитано чуруликайте!
Сборник с разкази на Гергана Пожарски.
Ето една книга, която купих заради страхотното оформление.
Толкова много харесах рисунките и снимките на Ина Бъчварова, че едновременно възжелах книгата, но и леко охладнях към нея (завист черна, черна черна завист)
Прочетох похвалните слова за разказите от вътрешната страна на корицата, но те не ми се видяха привлекателни.
Мисля, че я купих заради илюстрациите. Сигурна съм.
Взех си я и отидох на една среща с десет минути по-рано. Отворих си новата книга…
…въжетата на асансьора се скъсаха…
…и пропаднах в първия разказ, продъних се вътре, потънах толкова бързо, че дъхът ми едва смогна да ме последва.
Страхотно!
Докато ми дойде приятелят на срещата, бях прочела първия разказ (Ох, чудесен! Най-после, към края, едва успях да се усмихна, по-скоро от изненада, я, каква книга имам аз от днес) и втория разказ, ужасно хубав и напълно ужасен, третия само го започнах.
Оставих книгата да отлежи два дни, оставих си я за влака и там я прочетох.
Харесва ми. Много.
Има още
Дървото ще извади от ръкава си
зелени носни кърпи от коприна.
Сигнали за начало вече дават си
и храстите във градската градина.
Нагрява слънце. Сенките са редички.
Момче. Момиче. Буболечка. Цвете.
Сънливи майки със дечица бледички.
На дядовците теметата светят.
Накуцват пейките с крака изтръпнали.
Гугутки с хрема. Стръкчета наболи.
Неловко суетене и пристъпване,
и после – проба! проба! – почва пролет.
Такава малка, а пък пролет!
Че тя е вчерашна, а вече
подрежда облаците горе,
на вишните плете елечета.
Наглежда щъркелите как са,
сади цветя, лекува рани.
И обзавежда, донаглася,
макар че няма да остане.
Това ще се случи утре, 21 март:
в 17:00 – среща с читатели в Пазарджик.
в 19:00 – среща с читатели в Пловдив.
Събудих се и се опитах да си представя.
В Пловдив съм била много пъти, освен това в клуб „Мохито“ ще бъдем с Петя Кокудева, ако се объркам нещо, тя ще ми помогне, ще веселим публиката заедно, така че няма от какво да се тревожа.
Обаче в Пазарджик!
Там не познавам нито един човек. Поне засега.
Срещата ще бъде в Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ на улица „Любен Боянов“ 3.
Вижте колко много добри поличби:
1. Много обичам Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора, защото там ми дават книги за четене и не ми се карат твърде много, когато се забавя с връщането. В залата пък сме имали много представления с театъра от психиатрията, там имаше серия от превъзходни джаз-концерти, там съм имала две премиери на книги и винаги всичко е минавало чудесно. И работят страхотни хора там.
Е, може ли колегите на Снежана Маринова да не са чудесни?
2. Пазарджишката библиотека се казва „Никола Фурнаджиев“. Обожавам „Пролетен вятър“. А тия дни започва какво? Пролетта! Ето, ето, няма нищо случайно.
3. Аз пък съм си подготвила три плейлисти:
– пролетни стихотворения;
– стихотворения, написани след излизането на „Магазин за обли камъчета“;
– златни записи.
Нищо не може да се обърка. Всичко ще бъде наред.
С кого ли ще се запозная в Пазарджик?
С кого ли ще се срещна в Пловдив?
Приготвила съм камъчета за подаряване. Темата им е черешов цвят.
Хайде вече да е утре!
Отдавна не бях си играла с декупаж, но ми предстоят пътувания и като обичам да подарявам камъчета, се сетих, че трябва да приготвя нови.
Прегледах си салфетките, лепилото и четките, и намерих една кутия, която си плачеше за украсяване.
Бива ли да оставим кутията да плаче?
Ето я и нея, под вънкашност нова.
Пролетни дрожди в моя ум.
Сигурно е от рязкото затопляне на времето. Аз ловко го избягвам, като не ставам от дивана, обаче то си има свои пътища, това топло.
И сърцето ми бие по-силно, искам нещо да направя, да тръгна внезапно.
Аз не съм от тези, внезапните, обаче…
Искам!
Не съм вчерашна, всичко ми е ясно. Тия номера са стари, на мръсницата пролет, чак е смешно как пак и пак й се хващам.
Мислите ми се омотават като онази жълта коприна в шкафа, и като нея – нито мога да ги използвам, нито ми се иска да ги изхвърля.
Ръцете ми са грижовни и нервни. Шият нещо. Яйца от щастливи зайци. Зайци. Грах.
Ще шият, каквото си искат!
Колко още ще продължи това с пролетта, а? Ако ще почва – да почва, и стига вече!
Още не е зелено,
но все пак си личи,
че земята полека
поотваря очи.
Поолеква небето,
разкопчава яка,
пооглежда се – ето,
по е светло така.
Търкат длани мухите,
слънце щом ги допре,
позадрямват отвити.
Май вървим на добре!
Заповядайте на 23 март от 20 часа в Чайната на „Бенковски“ 11
на специален джаз-концерт –
Световната джаз-класика на български език!
Венци Благоев – тромпет
Антони Дончев – пиано
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи
ще представят популярни джазови стандарти с оригинални български текстове.
Нека заедно посрещнем пролетта с музиката, която ни вълнува, в топлата и уютна атмосфера на Чайната, заедно с хора, които обичаме.
За нас концертът е особено важен, защото с него ще отбележим втората година, откакто проектът JAP се срещна на живо с публика.
Два вида звук има – шум и джаз.
Единствено джаз ще слушам аз
А също – съседите край нас.
И не мога вече без това.
Ще се видим отново в Чайната на 23 март от 20 часа.
Входът е 8 лева.
ПП Не забравяйте да се обадите на телефон 0887-05-10-80 и да си запазите място. Миналия път се наложи Антони да свири прав, защото не си беше направил резервация!
Нещо ще започва.
Вятърът го носи.
В рохкавата почва –
стръкче светлокосо.
Само че самичко.
Резедаво. Чисто.
С пръстче гъделичка
въздуха избистрен.
Нещо се променя.
С буболечи стъпки.
Локвите – смутени
от прозрачни тръпки.
Гълъбите мият
в плитките им чаши
разтуптени шии,
човки и опашки.
Нещо е назряло
да цъфти, да никне.
Нещо, закопняло
днес да те обикне.
С поглед ще те стрелне
и ще те опари
нещо акварелно.
Нещо с минзухари.
Не казвам нищо против пролетта за ширпотреба, но съвсем друго е, когато си я направиш сам 🙂
Карамфилът си е от природата, малко да нашари цвета.
Мария Донева 