В понеделник ще бъда в Панагюрище, ще казвам стихотворения в Градска библиотека „Стоян Дринов“.

Стара Загора е на 196 метра надморска височина, а Панагюрище – на цели 550, значи ще се издигна с 354 метра. На това му казвам аз възвишение.
От Сърнена Средна гора ще се метна в Същинска Средна гора.
Райна Княгиня е родом от там.
Реката им се казва Луда Яна.
Имат режим на водата (NB Да си нося вода!)
Правят яйцата по панагюрски.
Там е открито златно съкровище (първо се сещам за бонбони Ритон и бонбони Амфора)
Бърборя от вълнение, а всъщност искам да кажа, че нямам търпение да отида в този град, в който не съм била никога преди. Интересно как пътуванията ми в последните години имат имена на библиотеки и на книги. Това е наречено на „Магазин за обли камъчета“.
По пътя ще шия.
После ще говоря пред публика, в която няма да има нито едно познато лице. Ще кажа стихотворения от различни времена и от различни книги. Ще се запозная с нови хора. Сигурно ще има любопитни и смешни неща, които ще видя и ще чуя.
Иска ми се вече да е понеделник, 17,25.
Здравейте, мили и добри хора от Панагюрище! 🙂

Въодушевление!
Ох, не. Трябва ми дума, която да означава въодушевление!, но е да по-къса и да означава мигновено желание за активно действие. Думата възторг не става, защото е по-остра, стремителна е, но значи само да реагираш на нещо отвън, а пък тази книга те повдига целия и те кара да искаш да участваш в играта.
Ами да, остава въодушевление!.

Въодушевление! е нещото, което изпитах, когато разгърнах „Тетрадка за приказки“ на издателство  Точица.

Това е сборник с 18 приказки, написани от деца и илюстрирани от 12 художници.
Първо на първо, не съм знаела, че имаме такива страхотни, невероятни художници, толкова необикновени и свободни. Ми не съм знаела. Но вече знам.
Чест е за децата, че приказките им са илюстрирани от истински художници.
А за илюстраторите е чест, че са работили прекрасно заедно с такива сладки, разкрепостени, даровити автори.
Приказките в книгата показват какво е да смееш – да фантазираш, да зарязваш сюжета, да го променяш насред път, да разглеждаш думите и да ги обелваш от смислите им, както се бели черупката на яйце, и я! колко пиленца имало дори само в едно яйце.
Тези приказки показват как умовете на децата разцъфтяват, когато ги оставиш да посмеят да се смеят, да опитват нови вкусове, да следват асоциациите си като линкове навътре в собствената им фантазия.
Някои приказки са по-бъбриви, други са по-смешни, трети са напълно невероятно прелестни, защото и децата са такива.
Аз като не съм дете, нямам ли право да се забавлявам и да си съчинявам? И то с приятели, за още по-весело?
Играе ми се!
Въодушевено! ми е!
„Тетрадка за приказки“ – чудесна за четене, за писане и за разглеждане. Горещо препоръчвам!

Леглото
е гетото на любовта.
Гола, мокра,
ражда жизнени мръсни деца.
Вие
като
душа,
впримчена в плитък гроб.
Хили се.
Красива и страшна,
крехка, заразна, силна,
мястото на любовта е в леглото.
Извън леглото
я гледат странно,
мирише на друго,
има кръв под ноктите,
загръща се в чужди думи,
разтапя се в неподходящ момент.
Вземат я за опити,
крадат й органите,
обуват я в неудобни обувки.
Любовта обича с цялото тяло,
яде с цялото тяло,
свършва цялата,
а леглото е гетото на любовта.

Тя е нежна и пищна.
Тя е топла и зряла.
Тя по дланите пише
на дървото примряло,
и листата къносва,
и на сватба ги кани.
Тя самата докосва
със къносани длани.
И от допира ласкав
плодовете узряват.
И очите й бляскат!

После се замъгляват,
и светът притъмнява,
ако тя помрачнее.
Топлината престава
да трепти и да грее.
Есента от любяща
става хладна. Студена.
Радостта й искряща
е в мъгли потопена.
И промяната стряска.
Иде ред да се страда.

Как внезапно и рязко
спрях и аз да съм млада…

Това се прави в нощта на последния септемврийски петък, за седма поредна година.

Да кажа аз къде мога да бъда срещната на 28.09 вечерта:

1. След 19:00 ще отида да се запиша отново в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, безплатно. Имах наказание – заради забавени книги не ми даваха да заемам нови, и междувременно картата ми изтече. Тъкмо ще оправя работата.

2. В Градската градина от 20:00 ще започне един концерт с танцова музика, и всеки, който иска, ще може да потанцува. Ще свирят Военният духов оркестър при Втора тунджанска механизирана бригада, Дикси джаз бенд Overground и Общинският духов оркестър, аз ще запълвам паузите с бърборене, ще участват и балетът при Операта, и танцови клубове, и ще има светещи, плуващи и летящи изненади.

3. Нали ще имам нова книга. В момента се прави. С трудности. Мисля да се опитам да обърна нещата, като й направя премиера в аванс, нищо, че още я няма. Така че ще представя бъдещата си книга „Перце от дим“ в Хеликон, от 21:30 часа.

Има още много, много събития, предвидени за тази нощ, но сега съм концентрирана върху това, за което трябва да се подготвя. Пълната програма може да се види тук.

Мария
Руса като малък принц,
алена като лисица,
есента се настани
и потрепна със ресници.

Дъхава като смола,
сладка като сок от круша,
мека, пухкава мъгла
във краката й се сгуши.

И светът въздъхна цял
на листата от поклона –
нежен церемониал,
крехка облачна корона.

 

ТТ
Мека като капки дъжд
и бъбрива като баба,
върху рижа купа ръж,
с лютеница върху хляба,

есента се смее с глас
посред веселата врява,
ето, смея се и аз,
тичам, топлината сгрява,

а в прозирната мъгла,
лека като дъх на бебе,
вярвам – ти не би могла
да забравиш, че съм с тебе.

 

Детските крачета
всъщност са зверчета,
хванати на тясно.
Чуй – крачето дясно
хленчи:
„Зад решетка
като зайци в клетка
сме във тез сандалки!
Те за нас са малки!
Есента – чорапки.
Всички горди лапки
искат да са боси!
Искат без въпроси
волно да си скитат.
Шумата да ритат.
Във калта да стъпят.
В локви да се къпят
в пролетите късни!
Искат да са мръсни!”

Но крачето ляво
каза му направо:
„Звяр си, но домашен.
Виж – по пътя прашен
сто беди ни чакат:
кучатата акат –
страшна мръсотия!
С теб не сме от тия,
дето, ако дръзнат,
и в снега ще мръзнат.
Ние сме глезани
със чорапи прани.
Ти бъди послушно –
малко е задушно
и стърчим тук прави,
но поне сме здрави,
имаме си дреха!
Слушай, за утеха
нещо ще ти кажа:
лятото на плажа
боси ще сме пак!
Ти си умен крак,
затова ме чуй –
бързо се обуй!”

Дясното краченце –
умничко зверченце,
осъзна, че право
е крачето ляво,
и след две минути
ето ги – обути.